Картичкофурии представя ... Боряна Йорданова

Здравейте, милички!

Декември е моят месец да Ви се самопредставя. Това се оказва много трудна задача, защото аз съм скучна особа, с еднообразен начин на живот.

Казвам се Боряна, но приятелите ме наричат Бори. На 43 години от Попово. А изглеждам така:

Имам съпруг Румен и дъщеря Александра на 16 години.

Завършила съм Спортно училище, но след това тотално приключих със спорта, оказа се, че съм доста мързеливичка и затова си избирам занимания свързани с минимум физически усилия. А иначе през последните 15 години със съпруга ми произвеждаме и продаваме зеленчуци. Това ми е професията така да се каже.

И така, да премина на приятната част от живота ми – хобита...

Работата ми е сезонна – шест месеца работя, другите шест съм домакиня. Преди три години дъщеря ми замина да учи във Варна и аз изведнъж се оказах с много свободно време от декември до май. И както повечето домакини прекарвах доста време в Интернет. Така открих как доста жени се забавляват и започнах...

Най-напред започнах да аранжирам маси и около 2-3 месеца се хранехме обед и вечер на аранжирани маси.

Когато това ми поомръзна реших да се пробвам със сладкиши и торти, но резултатите се оказаха плачевни- за външния вид на сладкишите и за мойте килограми. Вкусът го докарвах горе-долу, мисля, защото всичко се изяждаше.

Докато в един момент не открих крафтърството. Хартията и ножиците ме заплениха тотално. Започнах да правя кутии,

но продължавайки да се ровя попаднах на картичкоправенето. Как точно и къде първо съм видяла картичка не помня, но прекрасно помня как седмици наред разглеждах картички и преглеждах клипчета докато се реша да си поръчам нещо за изработването на картичка. И сега като гледам каква картичка съм сътворила си давам сметка, че идея съм си нямала за какво иде реч.

Междувременно успях да напълня стаята на детето с какви ли не материали за правене на картички – от огромни картони, през дизайнерски блокчета, шаблони и панделки, до копченца и метални елементи. Отделно са боите, мастилата и печатите. За мой късмет в стаята имаше половин свободна стена , на която сложих нов скрин в който да подредя някой от нещата си. И така детската стая се превърна в хоби-стая. 

И така се започна с купуването на какво ли не. Познато Ви е чувството, когато получите и най-мъничкото шаблонче или дори лист перлена хартия. Да не споменаваме да успеем да си купим нещо дълго мечтано, защото е по-скъпичко. Предполагам повечето от Вас са минали през момента да си поръчат Биг Шот. Това беше най-мечтаният ми момент. Мислех, че с това ентусиазмът ми ще секне. Да, ама не... Дойдоха на ред шаблоните. От две години пиша на Дядо Коледа писмо с молба за шевна машина. Той, уви, все решава, че не съм слушала достатъчно.

Но да се върна на темата: И аз като повечето от Вас си имам любима картичка. Изработих я за 15-тия Рожден Ден на дъщеря ми

Най-горда съм с изработването на тези сватбени бутилки. Доста се измъчих с тях, но поръчителката остана доволна.

От всички възможни теми за изработване на картички, любима ми е сватбената тема, и по специално пликовете за парички, с пожелание отвътре. Нямам представа защо, но много обичам да ги изработвам. За съжаление около мен сватбите са много, много малко. Предполагам, защото приятелският ми кръг е от хора на моята възраст и вече са женени, а децата им са твърде малки или отказват да се женят. Знаете как е с това поколение.

Най-интересният проект върху който съм работила е разделители за ученическа тетрадка. Тъй като самите тетрадки са от поредица „Великите българи“ трябваше и разделителите да подхождат. Ето:

И накрая, но не на последно място, най-креативната ми картичка, която изработих само преди няколко дни... Тя е за счетоводителката ми, както се досещате.

Имам си блог, който се опитвам да поддържам. Започнах отново да го списвам, за да се включвам в различни предизвикателства. Установила съм обаче, че снимането, обработването и публикуването на картичките ми отнема твърде много време и напоследък тази часта от творчеството съм я оставила на по-заден план. Блогът ми е „Малките удоволствия...“

Имам страница във Фейсбук със същото име
В страницата има албуми на мои приятелки, които също се занимават с ръчна изработка. Надникнете, може да откриете нещо за себе си.

Благодаря Ви, че ме изчетохте до край. От сърце Ви желая здраве, творческо вдъхновение и много място за нови материали.

На Картичкофурии също благодаря за възможността да се покажа тук и да Ви споделя някой мои мисли, чувства и творения.

Прегръдки и целувки (ХОХО)

Boriana (нещо като ник, но не съвсем)