Картичкофурии ви кани да се включите в традиционната ни коледна размяна на картички - Картичкофурийска Коледа - 2017! Записването за размяната става става под ТОЗИ пост
Картичкофурийско албумено предизвикателство 5 - "Коледен албум"
Очакваме вашите коледни албуми до 3 януари 2018г.

16 февруари 2012 г.

Картичкофурии представя...Двете Елши

Сигурни съм, че всички знаете за тях, а някой от вас ги познават и лично. Две мили и усмихнати дами, които създават прекрасни неща. Това са Двете Елши. Много ни е приятно да представим на вашето внимание Рали и Ем:
РАЛИ

Представете се и разкажете нещо за себе си

Здравейте, аз съм Рали.
Много е трудно човек да се опише с малко думи. Но аз мисля, че най-добре мога да опиша себе си с една точно определено дума и тя е баланс. Аз го търся във всичко, в света, в който живея, в самата себе си. Тези, които ме познават знаят, че аз имам две страни (може би това, че съм зодия Везни обяснява нещата) – една слънчева и една доста по-мрачна. От години се опитвам да намеря баланс между двете, защото те са неразделна част от мен и ме правят една цяла личност. Обичам живота си, семейството и котетата си, обичам начина, по който живея и това, че с подкрепата на близките си имах смелостта да взема живота си в ръце и да сбъдна мечтите си.

Какъв ви е ника и от къде произлиза

Нямам специален ник. Аз съм си Рали.

Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си?

Аз си имам даже два блога – по един за двете страни на моята същност. PASSION AFTER DUSK е посветен на по-светлата страна на моята душа, на любовта към живота. В него показвам своите картички, шитите ми играчки и всякакви други весели майсторийки. Другият ми блог – DARKNESS EMBRACED e посветен на по-мрачната страна на моята душа, на тъгата по един умиращ свят и копнежа по отминали епохи... В него пиша разни доста по-лични неща, споделям неща и хора, които ме вдъхновяват, както и моите готик и викториански бижута.

Откога правите картички и как започнахте?

Всичко започна с подготовката за сватбата ми преди около три години. Тъй-като повечето декорации, които можеха да се намерят по магазините тогава бяха много еднакви и някои от тях откровено кичозни, реших че сама ще си правя цялата украса. Тогава дори не знаех за хобито на картичкоправещите. Търсех и търсех напред назад по сайтовете всичко, свързано с есенни сватби и разбира се едно от първите вдъхновяващи неща, които видях в нета, бяха прекрасните декорации и картички в сайта на Martha Stewart. Една картичка особено ме грабна. На нея имаше едно златисто есенно листо, лъскаво и прекрасно. Няма да ви казвам колко време го гледах докато разбера, че е направено с техниката топъл ембосинг. След това гледах клипче, за да разбера как става и когато онази нищо и никаква пудра стана невероятно златиста под топлината, бях очарована, зашеметена и тотално зарибена. Това беше началото за мен. После започнах да търся магазинчета за материали в Англия и САЩ, а както знаете една техника води към друга и оттогава досега не ме е пуснала страстта и очарованието на това прекрасно хоби.

Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?

Няма да ви кажа нещо ново – хобито за мен е истинско хапче против стреса. Няма друго занимание, което така да ме успокоява и превъзбуджа едновременно. Понякога когато имам идея, тя не ме оставя, бърничка ми в съзнанието и докато не я осъществя просто не мога да ям, пия, спя. Мисля, че всеки от вас би ме разбрал.

Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?

Имам си любими материали, разбира се. Имате ли достатъчно място, че да започвам да ги изреждам? Шегувам се, всъщност наистина са много, но без някои от тях не мога. Както Ем и аз съм от клуба на дистресоманиаците. Мисля, че от всички картички, които съм правила може би само 10-тина нямат използвано дистрес мастило. Просто съм дълбоко пристрастена и не ме е срам да си го призная. Иначе не мога без печати и то тези с дървеното блокче, които миришат на гума и дърво (вече наистина звуча като маниак), както и без винтидж дизайнерски хартийки, платовете ми, копчета и всякакви други малки джунджурийки.

Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?

Любимият ми стил е винтидж, викториански, готик. Харесвам и шаби шик стила, но все още не съм имала възможността да се впусна в него. Напоследък много се зарибих и по стиймпънка и се надявам да имам повече време да майсторя, за да му се насладя напълно.
Любимата ми техника е състаряването по всякакви начини.





Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили?

Наистина не ми остава много време за майсторене, което ми е голяма мъка. И все пак, аз съм нощна птица и често вдъхновението ме удря около 1 през нощта и майсторя до около 2-3 докато не ми натежат клепачите за сън. А ако денят беше от 40 часа, а не 24 както сега, колко неща щях да направя и да измайсторя...ех мечти!

Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.

Честно казано не помня първата си картичка. Имам няколко, които пазя от едно време и определено са забавни. А като си спомням, че участвах в едно предизвикателство на Hero Arts и си мислех, че имам огромен шанс за победа.....

Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте. Покажете я ако желаете.

Имам няколко картички, които обичам. Част от тях съм направила за себе си, за да ми напомнят нещо. Една от тях е тази с виолончелото. Тя седи на бюрото ми вече толкова месеци, за да ми напомня мечтата ми да се науча да свиря на виолончело. Дано имам времето и шанса да сбъдна тази си мечта.


Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали

За мен тази инициатива е просто великолепна!!! Това е място, където и вещи в занаята и съвсем начинаещи се чувстват прекрасно и у дома си. Продължавайте в този дух момичета!


ЕМ:

Представете се и разкажете нещо за себе си

Здравейте, казнам се Милена, но всички си ме знаят просто като Ем.
Какво да ви разкажа за себе си... Това винаги ми е най-сложният за отговор въпрос. Може би защото винаги искам да кажа толкова много неща, може би защото никога няма да кажа всичко, а може би просто защото съм си аз и както за всяко друго нещо изпадам в дълбоки дилеми какво от цялото множество наречено “Ем”, да ви разкажа и какво би ви било интересно.

Нека все пак да пробвам с нещо, пък да видим какво ще излезе. Аз съм много емоцонална. Във всяко нещо, което правя това си личи. Дори скучните реферати и доклади, някак си успявам да ги претворя в забавни и увлекателни приказки. Сигурно това е причината толкова да обичам своето хоби, винаги си личи емоцията, която си вложил в дадена картичка, а когато я подариш, сякаш предаваш тази емоция на получателя. Ето това чувство е неповторимо – сякаш даваш частичка от себе си, заредена с най-хубавите ти емоции, на хората които са ти най-скъпи! Какво по-хубаво от това?!

Какъв ви е ника и от къде произлиза

Никът ми е Ем, а от къде произлиза... е, това е интересна история. Като малка всички много обичаха на галено да ми викат Мими. Това толкова ме дразнеше! Звучи ми като име на поредното куче на Парис Хилтън. На всички обяснявах как не искам да ми се казва Мими, а в отговор получавах “Ама то ние с хубаво ти го казваме!” и “Как тогава да ти викаме?!”. Аз дълго време размишлявах над това как да отуча всички около мен да ме наричат Мими. Оказа се много трудна задача! Докато един ден, съвсем случайно не попаднах на една героиня от някакъв роман. Сега дори не мога да се сетя как се казваше романът, беше нещо от рода на “Малки жени”, но там имаше една героиня, която се казваше Мария и всички на галено й викаха Ем. Толкова си го харесах това Ем, че реших да си го присвоя. Оказа се много лесно да приуча всички с новото никче и ето как станах Ем!

Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си?

Блог си имам, макар че напоследък много съм го изоставила горкичкият. Това е моето малко местенце, в което споделям малко творения и малко мисли от време на време. Да видим сега.... нещо интересно около неговото създаване... май няма нещо кой знае колко интересно покрай него. Истината е, че аз дори не исках да си правя блог. Имах един много скъп на сърцето блог, в който си пишех най-различни работи, повечето някакви разказчета, мисли и емоции. Тогава още не се занимавах с правенето на картички. За жалост ми хакнаха пощата и го изтриха заедно с още куп неща. Бях си казала, че няма да правя друг, защото дълго време ми беше много тежко. Но ето, че се запознах с Рали, тя ме зариби по правенето на картички, едното доведе до другото и накрая някак успя да ме убеди да си създам този блог. Та ето как се появи на бял свят A LITTLE PLACE OF WONDER.

Откога правите картички и как започнахте?

Май вече станаха три години... как си лети времето! А как започнах ли... аз май вече споменах, че за това е виновна Рали! Тя все ми говореше колко е забавно, колко е приятно, как ще се зарибя безвъзвратно. Аз милата, тогава изобщо не й вярвах. Казвах си, че това не е за мен. Какво интересно може да има в правенето на картички?! Струваше ми се като нещо, с което би се занимавало дете първи клас. Леле колко грешах!!! Трябваше ми точно един час и вече нямаше връщане назад. Това беше малко като червеното хапче на Нео, вземаш го и очите ти се отварят за съвсем различен свят, пълен със странни неща, като излезли от сън. Само дето в този случай странните неща са прелестно красиви и вместо повече хаос създаваш хармония и великолепна магия! Та ето така започнах аз, един обикновен следобед в апартамента на Рали, на едно обикновено бюро и холната маса, отрупани с прелестни малки джунджурийки... Останалото, както казват хората, е история!

Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?

Хобито ми носи спокойствие! Няма нещо друго, което така бързо да ме успокоява както праването на картички. Само като си погледна кутията с печатите и се успокоявам на мига. Някой хора пият или пушат, за да се успокоят, други вземат лекарства, трети медитират, аз правя картички! А как се отразява на ежедневието... това е трудно да се каже, предвид че хобито ми стана ежедневие, от както започнах да го работя. Като част от Двете елши, имам прекрасното удоволствие да си прекарвам целия работен ден сред хобито, заобиколена от купища разкошни неща и симпатични хора.

Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?

Любими материали... хъмммм. Май комбинацията печати, дистрес мастила, ембосинг пудри винаги ще излезе на чело. Пристрастена съм тежко към тези две техники. И колкото повече имам, толкова повече искам... Толкова уникални неща се получават, както от двете техники по отделно, така и от двете взети заедно, че май нямам нещо правено напоследък без поне малко дистрес. Даже по Коледа си ембосвах копчетата по картичките, освен всичко останало! Мъжът ми казва, че трябва да се включа в група на анонимните дистресо-ембосинг маниаци, но мисля че и това няма да помогне.

Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?

Да ви обяснявам ли пак за дистреса и топлия ембосинг? Май достатъчно ви надух главите с това! Я, да минем на следващия въпрос.




Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили?

Колко време отделям на хобито... ами аз всеки ден си се занимавам с хобито, все пак това работя, така че целият ми работен ден преминава във време за хобито. Това разбира се е много общо понятие за хобито, защото включва доста различни неща, от това, което хората са свикнали да свързват с нашето хоби. Реално ако трябва да кажа колко време прекарвам в правене на картички това би било някъде около час-два на ден. Въпреки, че през почивните дни мога да изкарам по 5-6 часа правейки само един проект. Истината е, че хобито ме успокоява, за това винаги когато имам нужда отделям толкова от времето си, колкото сметна за необходимо и колкото ми трябва. В тази връзка, добре че мъжът ми също си има хоби, та не казва нищо като стоя до 4-5 часа през нощта да довършвам някоя картичка!
Ако имам повече време... о, веднага ще си насвалям най-новите клипчета с техники и продукти на любимите производители!

Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.

Това беше една Коледна картичка. Винаги като я погледна и ми става много миличко и все се разнежвам, въпреки че тя не е нищо особено и сигурно някое дете може да направи в пъти по-добра. Истината е, че това си е моята първа картичка и аз си я пазя в кутията със специални спомени. Но тя наистина не беше нищо особено и не мисля, че има какво интересно да ви разкажа за нея. Май най-интересното е, че ми е единствената картичка без ембосинг или дистрес по нея!


Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте. Покажете я ако желаете.
Такива имам много... Всяка картичка зареждам с толкова много емоции и обикновено всяка следваща си харесвам повече и смятам за най-хубава и най-скъпа. Но може би тук трябва да сложа моята първа картичка със сложна сгъвка. Това е картичката, която съм правила най-дълго! Може би повече от месец. Видях тази сгъвка в един блог и така силно се запалих, че реших да я пробвам. Хвърлила съм към 5-6 основи, докато направя една перфектна, която наистина да ми харесва. После цяла нощ стоях да я украсявам, защото всяко панелче трябваше да се направи по отделно. Когато я свърших бях толкова горда, все едно съм изкачила Еверест! И толоква си я харесах, че оттогава все ме влекат разни странни сгъвки и не спирам да експериментирам с това.

Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали (по желание)

Прекрасно е, че има такова местенце, като този блог! Правенето на картички е толкова забавно хоби, а именно блогове като този популяризират това и дават изява на хората, които искат да покажат своите творения, да споделят своя опит или просто да се забавляват с някое предизвикателство. Пожелавам на блога да има още много, ама наистина много запалени картичкоправещи, пожелавам ви да сте все така весели и все така да ни радвате и разбира се не мога да не ви пожелая една фурия от картички, които да ви забавляват и вдъхновяват!

Благодарим на Рали и Ем за тяхното интересно представяне, за милите им думи за Картичкофурии и за нашата работа.

Ако искате да поканим някого, искате да научите нещо повече за любимият си творец или искате да разкажете за себе си моля пишете. Ще ни бъде много приятно и вие да проявите инициатива в нашите рубрики.

Заповядайте и в нашата инициатива 8-ми март по Картичкофурийски. Имате време до 23,59ч на 1 март да се включите в размяната.

10 Comments:

kami_bonbona said...

Имам честта да познавам тези сладуранки лично, много са мили и повярвайте ми-адски запалени по хобито :))) Желая всичко най-хубаво и на двечките ви и благодаря на КФ за интересния пост!

Le said...

охх, не ги познавам лично, но затова се сетих чак като прочетох предишния коментар...усещането ми е, сякаш ги знам от дете и сякаш заедно сме си дистресвали..:)
както и да е, чудно, леко и увлекателно представяне на Елшите. Желая им много успехи и сбъдване на плановете-мечти!

Green-Eyed Girl said...

Сладурки! Онова, което мога да добавя за Рали и Ем, е че са като Ин и Ян - взаимно се допълват и създават перфектен тим!

Borqna said...

И аз имах удоволствието да се запозная с тях в магазинчето им.
Ем ми помогна при първия избор на материали. А при следвашите ми посещения ме консултираше Рали. Бях си харесала една картичка, купих си я с голямо удоволствие. Тя се оказа на Рали! И ... взех си и автограф!..
Винаги съм си мислила че "ЕМ" идва от филмите за Бонд, за Джеймс Бонд!..
Двете са много лъчезарни и приветливи!
Скъпи момичета, благодаря, че ви има! Желая ви много късмет и любов!

КаРи said...

Обичам да надничам в главите на хубави хора :) А Рали и Ем са невероятни слънца и макар и рядко да се отбивам до магазинчето - всеки път съм си тръгвала оттам заредена с позитивизъм.
Успех, Елши!

Addii said...

Изключително приятно ми беше, да опозная малко повече и изпия следобедното си кафе с Рали и Ем.

Miss Emerald said...

Момичета, изключително ми е приятно да ви видя при Картичкофуриите и да понауча още нещичко за вас! В любимите ви техники и материали открих силно сходство с моите такива. Честно да ви кажа вече нямам търпение да се позатопли малко и да ви посетя в чудния свят, който създадохте и който зареждате не само с невероятно изкушаващи материали, но и с много позитивизъм, усмивки и красота!

Migito Petrova said...

Щастлива съм, че ви познавам! Благодаря за отделеното за мен време и за търпението да ми отговаряте на тъпите въпроси в началото ;)!

kenli said...

Колкото и да се опитваш да разбереш нещо за човека, чийто блогове харесваш - не става. А тук - любопитството ме накара да прочета поста на един дъх. И съм удовлетворена от инфото за Рали и Ем в първо лице. Благодаря ви момичета за споделеното. Вече не сте загадка за мен - открехнахте мааалко завеската. Поздрави!

Марияна said...

Нямам честта да познавам лично двете момичета, но се запознах с тях онлайн чрез магазинчето и блоговете им, като задавах въпроси и получавах отговори навреме и на място. Очарована съм от тях и от това, което правят. Радвам се, че успях по някакъв начин да се докосна до такива лъчезарни и светли души. Благодаря за всичко, което правите за нас начинаещите!!!