Привет, дами!Казвам се Красимира Желязкова. Една непоправима мечтателка само на 42.Щастливо омъжена и горда майка на прекрасен син.Много ми е трудно да се самоопределя като характер.Като един представител на двойствения знак на зодия Близнаци аз съм всичко и всеки ден различна-добра и лоша, несдържана и смирена, остра и ранима, трудолюбива и мързелива. Но в общи линии мога да се определя като директна, правдива, лоялна и добронамерена Никак не е скучно на хората около мен, стига да издържат на препускащото ми темпо.Вярвам в доброто,съдбата и милосърдието и се опитвам да гледам на живота откъм светлата му страна.
2. Какъв ви е ника и от къде произлиза?
Не, ник нямам.Аз съм просто Краси.
3. Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си?
Засега в интернет пространството ще ме откриете само във фейсбук страничката ми под името К and K atelie.
Произлезе като абревиатура от най-ценното, което имам-моето семейство Краси,Анди и Криси.
Те са двамата, които ме подкрепят, мотивират и помагат, а аз без тях съм нищо. В страничката ми помествам и можете да видите всичко, което правя.
Напоследък все по–често изтривам старите неща, с които съм започнала, но да кажем по-голяма част от творчеството ми е поместено там.
4. Oт кога правите картички и как започнахте?
Картички….ми то да беше само тях
Винаги съм правила нещо.Аз не мога просто да стоя. Минах през какво ли не, че чак не помня какво не съм правила. То не беше всевъзможни видове гоблени, плетене на кошници от вестници, плетива на една и две куки, квилинг, някакви си сувенирчета, но виж със шиенето съм скарана, там нещо не ми се получават от раз нещата и затова и не го предпочитам. Кой какъвто повод му се зададе и каже „Краси, защо не направиш нещо ,че ще ходим на някакъв си повод?” и Краси вече се е спуснала да го мисли и прави. Картичката, която считам за първа е правена през 2013 година. Помоли ме съседката да и направя картичка даже и не помня повода какъв е бил тогава. В къщи имах един бордюрен пънч и пънч цвете, които бях купувала, защото нещо правих с тях за банкет в службата. Като си спомня колко бях горда и колко дълго време си я гледах, сякаш бях направила нещо велико. Сега я гледам снимката и само се усмихвам.Тогава моя мъж може би видя пламъчето, което дори и аз не съм предполагала, че може да стане такъв пожар и започна да ми купува и подарява неща свързани със скрапбукинга - машини, щанци , папки, хартии, печати, мастила. Какво ли не. Идваха и идваха всякакви пратки и за кратко време се затрупах с неща, които вече нямаше къде да събирам. Та той е виновен за всичко. От там насетне вече потънах в един нов свят и всичко останало престана да съществува. Денонощно гледане на клипове, експерименти, вдъхновения, провали, опити отново и отново…всички знаете каква е тази краста-обсебваща и безгранична.
5. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Ами при мен нещата се развиха толкова бързо,че не можах много да се насладя на хобито си, само като хоби.Натрупаният опит, който имах от правенето на други неща, обстоятелствата в живота ми тогава, притискането от страна на повечето ми познати и близки, надъхването им, че ще се справя и с това предизвикателство, огромната семейна подкрепа,която имах бяха причината бързо от хоби това да стане моя нова професия. Досега в живота си съм работила на две места. Едното беше по диплома-престижно, но душевно неудовлетворящо. Другото беше по скоро от необходимост, защото вече не издържах от първото. Но пък на второто си работно място изпитах онова прекрасно чувство да работиш и да ти харесва. Чак не исках да се прибирам в къщи и нямах търпение да почне новият работен ден. За жалост и за моя голяма радост обаче не можах да и се насладя и на нея, защото забременях и това не ми позволи да продължа да я работя. Но това, което изпитах тогава остави траен спомен в мен и ми даде тласък без колебание да превърна нещото, което ми харесва в професия.Сега, след толкова години работа мога само да се подсмихна и да кажа „Превърнете хобито си в професия , че да не се налага да работите, пък да видите,че не е и никак лесно”. Това нова начинание ми даде и много безценни приятелства, които може би нямаше да имам, ако не бях предприела подобна крачка.
6. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
Любим материал!? Не мога да се огранича и конкретизирам нищо.Купувам често и се опитвам да се ограничавам до това което ми е необходимо за момента.Естествено ,че не всеки път ми се получава под претекст оправдаване на доставката пълня кошницата с още нещо ,но вече съм и далеч от времето когато купувах като луда каквото ми е пред очите.Сега вече има огромно разнообразие от хоби и крафт магазинчета, които предлагат богат асортимент от материали и пособия ,достъпни са и всичко можеш да си го набавиш в момента ,в които ти е нужно. Нещото обаче,което най-обичам и може би се наложи в годините като моя идентичност това са перлите…..перли и точки…обожавам ги и трудно се възпирам да не ги слагам на всеки проект.Перли, полуперли, цели перли,перли на наниз, големи, малки….тях винаги купувам от където намеря и когато намеря….Нямам спирачки
7. Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?
Много обичам промените и еднообразието ме убива.Затова и стила си го определям като „пенкелер”.Искам да пробвам колкото си може повече и от двете.Аз правя всичко което ми хрумне, което ме накарат да направя, което ми е на дневен ред като мероприятие…стига да мога да се справя със задачата.Не съм се спряла на определена категория или стил неща.Просто не бих могла да се огранича да правя само едно и също нещо.Стиловете също ги меня според ситуацията, според настроението си или спрямо човека и повода за когото е предназначено.По скоро действам интуитивно и всичко е въпрос на вътрешно усещане. Иначе лично аз много харесвам шаби стила, point to point и микс медията.Към микс медията все още набирам смелост да се пробвам, но жалките ми опити все още не са дали някакъв добър резултат, че без срам да ви го покажа, затова нея само си я гледам и и се радвам.
8. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили?
Понякога идеята идва сама, тя просто се създава с много малко усилие от моя страна, както казваме направена е на един дъх, друг път мога с часове да редя цветя и хартии и все да не ми харесва. Времето е …относително понятие…твърде малко е , за да си реализираш идеите в главата и същевременно прекалено много отнемащо от личното ти такова. Но кой мисли за времето когато изпитваш наслада и удовлетворение и когато си доволен от крайния резултат.А най-голямата награда несравнима с нищо материално е когато получиш уважение и възхита за положеният труд и от човека за когото е предназначена.Несравнимо чувство…окриляващо, мотивиращо и зареждащо и основно движещо, за да се продължава напред.
Аз по скоро ще отговоря обратно на въпроса.Отделям твърде много време за да работя и ако мога да го намаля бих прекарала остатъка повече със семейството ми и за мен самата.
9. Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.
Аз разказах за нея вече.Направена с подръчни материали, в случая с две неща-пънч и перфоратор, но беше истински „шедьовър”…тогава…
Тя обаче остави в мен и друг прекрасен спомен,които продължава и до днес.Помоли ме да я направя възрастна жена, чиято пенсия е малка и нищожна да посрещне ежедневните и нужди, камо ли да отделя пари за такива „глезотийки”.Аз не съм имала тогава и намерение да го правя срещу заплащане, разбира се, но пък тази жена не беше дошла да иска картичка даром.Тази женичка от тогава почти всеки месец иска да и направя нещо за някого.За нея това е жест, с които иска да покаже на дадения човек колко е важен за нея.Тя така е възпитана, тя не мисли за това дали ще и стигнат паричките до края на месеца ,а мислите и са насочени към това да зарадва някого, дори и с дребен жест.Винаги идва с надписано лично пожелание, писала там на някакво листче, задрасквала, трила, добавяла думи, но написано лично за човека за когото е предназначено.Тогава тя ми остави 2лв за да „пия едно кафе” защото отказвах да и взема парите и тези 2лв сега стоят на видно и специално място за мен.Изпитвам огромно възхищение към нея и с радост винаги разказвам това…Нека ни послужи и за пример.
10. Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте? Покажете я ако желаете.
Най-хубавата все още не съм я направила.Винаги търся и намирам недостатъците си и си обещавам следващия път да е по-хубава.Всяка една от тях обаче е заредена с нейната си лична емоция, предназначена за конкретен повод или личност, всяка носи своето послание и частичка от мен…,затова не мога да определя коя е по-по –най, но ги помня, и няма начин-те са мои малки рожби.Имам си любимки,които всеки месец си подменям в мислите.
11. Вашето мнение за Картичкофурии и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали?
Вие представяте ,вдъхновявате, предизвиквате, обогатявате всеки един от нас решил да се потопи в красивият свят на скрапбукинга.
Приемете най-искрените ми пожелания за здраве, щастие, късмет
и неизчерпаема творческа енергия .
1 коментар:
Прекрасни творения,личи си че всичко е направено с много любов и желание.
Публикуване на коментар