Картичкофурии ви канят да се включите в Десета Национална Картичкофурийска среща, която ще се проведе на 7-8 октомври 2017г. в хотел "Сити" гр. Стара Загора.

ПРОГРАМАТА!

Каня всички, които ще присъстват на срещата за попълнят формата за участие. На нейна база ще се направят резервациите в хотела и ще се вземат решения за протичането на срещата. Моля да попълнят формата не само тези, които ще се настанят в хотел Сити, а също и тези, които ще използват друг начин за настаняване.

ФОРМА ЗА ПРИСЪСТВИЕ!

Представена публикация

Лятна Картичкофурийска Академия - Тема 9 - “Как да си направим изкуствена кожа от хартия”

Лятна Картичкофурийска Академия 2017 достигна до своята последна - Тема 9. За нея уроче за всички нас подготви Картичкофеята Адриана Салева ...

15 юни 2013 г.

Картичкофурии представя - Вени / Veni от Black Rose

Днес в Картичкофурии гостува една Черна роза - Вени от Black Rose. Красивите и, изпълнени с много цветове и емоции картички винаги са ни изпълвали с възхищение. Много се радваме, че днес можем да дадем възможност на всички вас да се запознаете с нея.

Здравейте!
За мен е изключително удоволствие да гостувам на тази рубрика. Казвам се Венцислава, за по кратко Вени, а не Венци. Каква е разликата ще кажете вие. Едно „Ц” може да навлече големи проблеми, особено когато съпругът на ваша колежка си мисли че колежката „Венци” е мъж, и жена му го лъже че е жена. Вероятно се смеете вече, но това е истинска случка. Колежката ме покани инцидентно на своя рожден ден, само и само да се запозная с мъжа й, и той да види че съм жена и да спре да я ревнува от мен. От този момент, за да не стават грешки всички ми казват Вени.

Та да си дойдем на думата. Казвам се Венцислава Веселинова Тодорова-Петрова (последния да затвори вратата). Трябваше да мисля в перспектива, когато добавих фамилията след сватбата. Сега често се шегуват с мен, че моите химикали бързо свършват защото на всеки договор, който подписвам (кредитен консултант съм) докато си напиша имената и се подпиша (и подписа ми не е за пренебрегване като размер) ми трябвало нов химикал.
На почти 35 години съм и живея във Варна. Омъжена от почти 9 години и имам 5 годишно момченце на име Мартин. Май да взема да се спра, че моето представяне може да стане от няколко продължения.



По принцип ника, с който се подвизавам в интернет пространството е Black_rose. Преди време ме бяха питали защо съм „черна роза”. Предположенията бяха че съм избрала името заради едноименна книга на Нора Робърдс (ако не бъркам името) или като песента на Константин – тогава дори не знаех че има такава книга или песен. Истината е че в зората на интернет-а и чатовете в Mirc и ICQ когато исках да си направя ник с роза (не знам защо) всички цветове бяха заети, освен черния. Така се появи ника ми, който в последствие беше и името ми по чатове, форуми и къде ли не. Сега като се замисля опитах се и блога така да създам, но нещо не ми се получиха нещата и стана http://venipetrova.blogspot.com/, а самия блог наименувах „Черна роза” – не ми се мислеше нещо ново и използвах старото до болка познато име.






Направих блога в края на 2010. Бях подтикната и от приятели, защото знаеха колко към критична към това което правя и все нещо не ми харесва или искам повече. Казаха, че ако си направя блог и видя мненията на случайни хора, които са безпристрастни и честно биха казали какво мислят, за това което правя, може би ще имам малко повече вяра в себе си и ще спра да съм толкова самокритична. Виртуалната мрежа е голям извор на идеи, така може и аз да съм вдъхновение за някой, кой знае. Вижда се, че не съм много редовна и продуктивна като някои момичета, но за съжаление работното ми време (от 9 сутринта до 7 вечерта) ограничава свободното ми време за любимото хоби.






Когато моят син се роди започнах да правя снимките в албума му на фотошоп. Украсявах ги с най-различни елементи, които събирах от мрежата и подреждах в тематични папки.. Който се занимава с правенето на такива рамки знае колко е заразно. Винаги търсиш нещо, искаш да имаш повече елементи, фонове, шевове, панделки...но интернет е безкраен :) Мъжът ми се майтапеше, че ще е страшно, ако го правя реално това украсяване. Има да вися по разни магазинчета за материали, да лепя, да шия. Казах му да е спокоен, но до момента в който не си купя силиконов пистолет. Тогава вече няма да мога да си наложа спирачки. Ами както се досещате си го купих – за Великденските празници 2010 година. От този пистолет започна всичко. Реших да се опитам аз да направя картичка за рожден ден на моя приятелка. Тя е получила още много картички от мен, но казва винаги че тази първата й е най-скъпа, защото знае че това е и моята първа картичка



Заедно с подаръка имаше и малка изненада към домашното парти. Понеже беше изненада в последния момент вместо торта взехме кексчета Барни и направих една по интересна свещичка – която виждате на снимката. С течение на времето започнах да се ровя повече. Да гледам разни сайтове и блогове, клипчета с техники. Купувах си материали и сега съм натрупала две шкафчета съкровища. Моята мечта е Биг Шот-а и шаблоните за рязане и релеф, но за момента все още страня от тази инвестиция, защото знам че няма да се спра на няколко папки. Една от първите ми картички беше за едно момиче, което колекционира сувенири жаби и много обича да се оглежда в огледалото. Ето го и резултата:


Сега да правя картички ми достава невероято удоволствие. Почивам си така. Е, вярно че обикновено ги правя в малките часове на нощта, но определено се разтоварвам и не мисля за нищо друго. Картичкоправенето е моето цветно петно в сивото забързано ежедневие (както и посещенията ми в школата за народни танци два пъти в седмицата, но това е друга тема.). Определени любими материали нямам – имам големи очи – искам всичко. Искам, но няма как да стане. Ако вляза в магазина да си взема САМО силиконови пръчки примерно, излизам с една торба материали. Излишно е вероятно да ви обяснявам за какво стана на въпрос. Взимам си материали от най-различни места, местни магазинчета (дори железарии), по интернет в страната или от чужбина. Няма да забравя за една рибарска картичка търсех кукичка и плувка. Продавачът ме пита:”Кой размер кукичка ви трябва и за какъв риболов – морски, за язовир, речен...”. Казвам:”Няма значение – трябва ми да е малка кукичка, направила съм мини въдица от шишче за скара и с корда – за картичка за рибар ми трябва.”Ако можех да снимам физиономията му. Беше заинтригуван и поиска да му я занеса като я направя. Хареса я! После като ме видеше да влизам само ме питаше от най-малките ли да ми дава.


Сега като се замисля почти винаги използвам дистрес мастила и топъл ембосинг в картичките си. Много харесвам различните дизайнерски блокчета, но в момента имам само около 20 – скромна колекция в сравнение с някои от вас, но се надявам с времето на наваксам. Макар че то и да имаш не е лесно. На мен често повече време ми отнема да реша коя хартия да използвам, с какво да я съчетая от самото правене на картичката. Понякога правя една картичка за час-два...понякога ми отнема до ден – два цялостното завършване с всички елементи, които съм решила да съчетая. Иска ми се да правя по изчистени картички, но като сложа едно, то повлича още едно и стават една..... Талант си е да правиш изчистени картички, а аз това не го мога, определено.



Независимо от всичко, харесвам си картичките, а най-хубавото е че и хората, които са ги получили ги харесват. Това е най важното. Не мога да кажа коя ми е любима. Всичките са ми любими, защото съм вложила време, усилия и желание да изненадам някой с нещо лично и само за него. Любимите ми проекти са за сватбата на моята колежка и за рождения ден на ръководителката на школата за народни танци, където играя.


Може би, сега като преглеждам всичко, което съм направила, заредената с най-много емоции е картичката, която направих миналата година за рождения ден на Д-р Александров – ембриолог. На този човек ще съм вечно благодарна, че ми помогна в трудни моменти (когато бях загубила надежди, че някога ще съм майка) и освен страхотен лекар е и невероятен Човек. Който е запознат с АРТ-процедурите ще ме разбере какво говоря, но се надявам да не ви се налага да разбирате, ако не знаете. Понеже както казах е ембриолог исках картичката да е тематична, но и веселяшка. Затова избрах тази забавна картинка със сперматозоида и яйцеклетката пиещи коктейли. Сложих допълнителните елементи, като часовника и дизайнерската хартия с линийките, защото в ин витро процедурите времето и размера са много важни

Няма да ви обяснявам колко приятно изненадан беше.

Благодаря още веднъж на Картичкофурии за тази рубрика и за всичко останало в блога. Това е място където, можеш да обмениш идеи, да се запознаеш макар и виртуално с различни хора. Желая много творчески успехи и вдъхновение на всички ! Бъдете здрави и винаги усмихнати

5 Comments:

Toni said...

Страхотно представяне! Много интересно ми беше да науча нещо повече за теб. И аз не мога да се спра на една любима твоя картичка, харесах си поне 6-7 много!

tangenta said...

Ето още един прекрасен творец - с много разнообразни, наситени със съдържание и мисъл към детайла картички, с интересни хрумвания. Радвам се, че се запознах с теб Вени - беше ми много интересно да се докосна и до чудесното ти чувство за хумор.
Също като Тони харесах много картички, но като че ли най-много ме грабна етнопроекта ти с народните носии - излъчва много гордост и достойнство.

Мики said...

Прекрасно представяне. Картичките ти са изпипани до най-малкия детайл, страшно много ми харесват и се доближават до вкуса ми :)!

Rosi said...

Хей, Вени, много си забавна! Радвам се, че се запознах с теб, макар и виртуално :) А пък картичките ти са велики! Мнооого се забавлявах, докато ги разглеждах. Ще те следя :))

Veni said...

Благодаря за коментарите , момичета :) Ако знаете колко от текста изтрих, защото ми се видя дооооста обемен, викам да не досаждам много :)
Тангента, права си за етно-проекта. Доста обмисляне падна там кое и как да направя. Три дни пресмятане, мислене и правене, но резултата си заслужаваше. Особено когато го подарявахме :) Изненадата и усмивките бяха безценни :)