На фокус в Картичкофурии ...Миглена Петрова / migito.com - Квилинг пано в рамка

Днес в На фокус гостува Миглена Петрова, много талантлива авторка на квилинг картички и пана. Тя също така е и собственик на  http:/migito.com, онлайн магазин за квилинг материали, дизайнерска хартия, готови проекти, силиконови печати, включително такива по ваш собствен дизайн и други интесни и полезни за хобито неща.

Здравейте!

Благодаря за възможността да покажа част от „откритията“ си през годините. Като цяло се занимавам с квилинг почти от началото на навлизането му в България и правя почти всичко от него. Но минах през много етапи на блъскане на главата в стената и откриване на топлата вода... Това лято имах възможността да се докосна и до корейската школа. Винаги съм се възхищавала на тези жени, такава сръчност, прецизност в изработването на елементите и композициите... Може би всички сте забелязали, че има съществена разлика между работата на корейците и на това което виждаме по американските и европейските сайтове. Тази снимка е показателна за разликата:

Кое е по-красиво не се наемам да определя. Промених изцяло стила си на работа. Но още по-голямо удоволствие за един квилинг маниак е да се докосне до истинска квилинг хартия, не тази от 130 гр. на Фолия ;) Корейската хартия за квилинг е двулицева и изключително пластична, ако не ви харесва елемента, спокойно можете да го развиете и да навиете отново. Квилинга за мен не е просто навиване на някакви лентички и залепянето им на хартия. Квилинга изисква прецизност на изработката, внимание на всеки детайл и композиция.

Другата ми голяма мечта беше да имам дълги лентички от хартия. Често ми се налага да снаждам и мястото на връзката винаги ми се набива на очи и дразни. Но рязането на дълги лентички у дома беше като събитие. Трябва мъжът да е свободен, аз разчертавам милиметрите и се започва едно рязане... За пано не стигат просто десетина... а и дори за картичка. Получи се така, че само мисълта за рязането ме отвращаваше и съответно го отлагах във времето. Имах много идеи и в един момент си казвам „Хайде после, като нарежем хартията...“ и това после... идеите си оставаха неосъществени. Но и тази мечта се сбъдна. Не можете да си представите какво удоволствие е да стоиш до купчината с лентички и като ти дойде музата само си хващаш това което ти е необходимо и навиваш и най-вече елементите са красиви и прецизни. Другото предимство на машинно рязаните лентички е, че са с една и съща дебелина, докато това не може да се постигне и при най-доброто старание при рязането на ръка. Елементите от ръчно рязани лентички стават неравни и се губи красотата, която бихме искали да постигнем.
Имах и трета мечта – професионални рамки за квилинг. Не просто картонена кутия, похлупена със стъкло и рамка от магазина. Исках всичко да е от дърво и нищо да не стърчи отзад. За щастие намерих човека който успя да ги изработи. Рамките стават и за декупаж. Аз в него съм малко боса. Рамката която ще ви покажа ми е първата която направих. Разбира се съществува и вариант рамката да е с релеф.

Та как може да се съчетае корейска техника, дълги лентички, декупаж и професионална рамка за квилинг:

Избираме си рамка, цветове в които искаме да бъде, съответните акрилни бои, плоска четка и кракле за напукване в една стъпка. Рамката се боядисва с първия цвят и изчакваме да изсъхне добре. След което се намазва краклето в една посока и отново се изчаква да изсъхне.

Нанасяме втория цвят, желателно да е по-светъл, само в една посока, без да застъпваме боята. При изсъхването се напуква.

За паното си избираме някаква основа. В случая моята е от ръчна хартия, но може тапет, или подходящ картон, а защо не и плат.

Можем да пристъпим към изработката на елементите на паното. Аз съм маниачка на тема цветя. Дългите лентички дават свобода да се изработват ефектни цветя, като елементите са запълнени и подредени. Корейците използват за навиването шило. Аз работя с клечка за зъби. Наблягат елементите да са плътни и да нямат дупка в средата както белите цветчета които показах в началото. Желателно е и елементите да се поставят плътно един до друг, можете да използвате стириопор или коркова дъска на която да ги забодете с карфици и да ги позиционирате така както вие искате. Добро лепило е С200 но да не е течно и да слагате по малко. Лепилото което аз намерих и което лепи страхотно е това:

Сините листчета ги подреждаме едно срещу друго. Но е добре да има нещо в средата. Можем да навием една лентичка плътно и с натискане с молив да образуваме подутина. Минава се с лепило вътре, за да си запази формата.

Получената формичка залепяме в средата на синьото цвете.

Другото цвете е също лесно. Лентичка от която образуваме кръгче, в случая бяла се прищипва в средата, след което се огъва. Минаваме с желания цвят по края и залепяме. Подреждаме елементите както в предишното цвете и поставяме плътно навита лентичка в средата.

Избираме си вариант да ги подредим на основата, залепяме ги и можем да ги поставим в рамката.

Тъй като паното ни ще е под стъклото няма нужда да се лепи със силикон.

Завиваме болтчетата отзад и рамката е готова.

Със сигурност вие бихте получили по-добър резултат ако решите да опитате. ;)

Всички тези продукти можете да намерите в http://migito.com ,а можете да станете и част от нашите курсове. Толкова е приятно да виждаш развитието и разпространението на това изкуство при все повече талантливи и креативни хора!

Благодарим на Миглена, за това, че ни показа как да си направим това красиво пано. Ако имате някакви въпроси към нея можете да и пишете на имеил: m123@dir.bg.