1.Представете се и разкажете нещо за себе си ?
Здравейте! Казвам се Стела, а някои от вас ме познават като Bimba. Имам страхотно семейство, прекрасна дъщеричка, която обожавам и е водещата в настоящия ми живот. Следващото са картичките. Откакто навлязох в този крафт свят, не мога и не искам да изляза от него! Нямам много творчество зад гърба си, но в това, което съм сътворила до момента съм вложила цялото си сърце и душа. Дали е хоби, диагноза, мания, зависимост и страст ми е трудно да определя. Знам само, че не мога да спра!
2. Какъв ви е ника и от къде произлиза?
Моят ник в пълния му и безумен вариант е доста сложен за помнене и писане, така че едно простичко Bimba върши чудесна работа. Така наричах дъщеря ми, когато беше малко, сладко, очарователно, сгушено бебче. Днес е малко, сладко и очарователно момиченце. Тя бе моето вдъхновение и причина да направя първата си картичка, затова на нея посветих и този ник. Не съм мислила за него като за артистичен псевдоним, подписвам картичките си с истинското си име. И през ум не ми е минавало, че някога ще разказвам за моя ник, нито съм се замисляла, че това може да има съществено значение...Но, ето – човек никога не знае…И така си останах Bimba
3. Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си?
Да, имам блог http://www.bimbabambolimba.blogspot.com. Идеята за неговото създаване се зароди след като се престраших да споделя и покажа мои картички. Цяла година бях разглеждала вашите блогове - чудновати, артистични и прекрасни местенца. Много ми се прииска и аз да имам такова.
Името дойде от самосебе си, използвайки моя ник. Иска ми се да можех да публикувам повече и по-често в блога си и да не се оправдавам непрекъснато от липсата на време. Имам купища идеи, не само за картички, имам нестихващ ентусиазъм и желание и всеки ден се заричам, че утре ще си открадна малко повече време.
4. Oт кога правите картички и как започнахте?
Предполагам, че тук няма да изненадам никого – започнах в първите дни на майчинството, преди повече от 2 години. Това беше най-милия и изпълнен с очарование и нежност период от моя живот. Тогава имах малко повече време и много желание. Днес имам още повече желание, но никакво време…Нооо това е една друга тема.
Връщам се назад и си спомням как започнах - исках да направя картичкa и вътре да залепя снимката на дъщеря ми. Така започна моето първоначално проучване….Мисля, че едва тогава видях и разбрах, що е то ръчно изработена картикча. Спомням си първата си поръчка от специализиран крафт магазин. Радвах се, какато се радва малко дете на коледен подарък. Това с радостта си остана и до ден днешен при всяка доставка. Първоначално нещата ми се побираха в кутия от обувки, после ги прехвърлих в голям кашон, последва част от секцията….част от апартамента… Търпението на съпруга ми е достойно за възхищение! Ами това е накратко, така малко по малко и неусетно се гмурнах в крафт морето и не мисля скоро да излизам оттам.
5. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Много и само приятни емоции, зарежда ме с много енергия. Доставя ми изключително удоволствие и ми носи страхотно удовлетворение. Разтоварвам се от всичко и всички. Готова съм да крада от съня си, но да „покрафтя” малко. Много често хората се чудят: „С малко дете си, ходиш на работа, нямаш време, уморена си, не си спала…Защо не си легнеш сега да поспиш малко, ами си се заровила в тези хартии?!” Тук могат да ме разберат само тези, които са минали по този път и изживели нещо подобно..Тази страст и безумна потребност да твориш, да се изцапаш с бои, мастило, лепило трудно може да бъде разбрана от всеки…Късно вечер, когато с много упоритост и търпение (а често и нетърпение), най-сетне успея да приспя малкото ми и немирно зверче, идва моето време. Може и само 30 минути да успея да отделя, но за мен са истинско щастие! Нито ден, нито за миг не съм съжалявала, че дойдох в този вълшебен свят, пък било то и с цената на малко безсъние и сладка умора.
6. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
Не бих казала, че имам любими материали. Изпробвам непрекъснато нови за мен и различни техники. Пазарувам основно от българските магазини, които вече предлагат доста голямо разнообразие от крафт материали. Когато имам възможност пазарувам и от чужбина. За всички, които са на гребена на крафт вълната е ясно, че откъдето и колкото и да се пазарува, материалите ни никога няма да са достатъчни и въпреки купищата крафт запаси, винаги се появява нещо, „без което просто няма как да продължим да работим”.
7. Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?
Предполагам, че всеки по един или друг начин изгражда свой собствен, отличителен стил…Вече успявам да отгатна автора на публикувана картичка, още преди да съм видяла от кой е самата публикация. Не знам дали аз съм достигнала до това ниво. Не бих казала и че има стил в картичките, към който да се придържам. Опитвала съм какво ли не, продължавам да експериментирам с нови техники, материали… Понякога ми се прави нещо ретро и носталгично, друг път – нещо нежно и романтично, един ден – нещо сладурско и весело, а друг – стилно и елегантно…Та, в този смисъл ми е трудно да се категоризирам. Определено обаче, (поне за сега) залитам към ретро изпълненията. Въображението и вдъхновението са с мен винаги, когато реша да направя нещо изцапано, скъсано, протрито, смачкано и износено, с отпечатък от времето. Обожавам вашите картички с оцветени картинки, но оцветяването е нещото, което никак не ми се отдава. Обожавам и картички и всякакви проекти с ръчно изработени цветя. В повечето случаи сама си изработвам цветята, това също е част от удоволствието.
8. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили ?
Много малко и за съжаление става все по-малко…и това много ми тежи, та чак до болка. Ако можех, бих отделила много повече време …Предполагам, че никога няма да достигна точката на насищане. Колкото и време да успея да отделя за хобито си, ще искам още и още…
9. Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.
Разбира се! И да не се смеете много!
Очаквано, нямамх никакви материали, никакви инструменти. Купих си няколко обикновени пънча и няколко листа картон от кварталната книжарница, няколко панделки и „се разработих” с идеята, че сега ще сътворя нещо грандиозно. Смея се като видя първата си картичка, в същото време ми става толкова мило…Тя ми е нещо като малко дете, което съм отгледала, вече е голямо, а онези времена са отдавна отминали…Не, че сега съм голям специалист, но все пак има някакъв напредък Предполагам, че носталгичната картинка се допълва и от факта, че началото на моя „арт период” съвпадна с началото на майчинството – много мил и силен момент от моя живот …
10. Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте? Покажете я ако желаете
Може би ще прозвучи доста нескромно, но харесвам повечето от картичките си. Колкото и малко да са, всички са правени с огромно желание, много вдъхномение и любов. Показвам ви някои от тях
11. Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали (по желание)?
Едва ли има картичкотворящ в България, който да не е чувал или попадал на блога на Картичкофуриите. Вие, мили Картичкофурии бяхте първото родно местенце, на което попаднах в мига, в който реших да задълбоча познаията си по темата „Ръчно изработени картички”. Бях очарована от факта, че мога да открия толкова много сродни души! Дадохте ми силен старт! Вие сте неизчерапем източник на информация и вдъхновение. При вас винаги може да се научи по нещо интересно и полезно, независимо дали си начинаещ или вече активен и вманиачен крафтър! Не се променяйте! Страхотни сте!
1 коментар:
prekrasni tvoreniq!Admiracii
Публикуване на коментар