Картичка победител 167

Здравейте, сръчни ръчички.
Не мога да ви опиша колко щастлива се почувствах, когато разбрах, че точно моето тагче е победител. Благодаря ти, Петя, за страхотните емоции. Благодаря ти, че от толкова прекрасни разкази и проекти избра моят. Не съм очаквала наистина и дори не бях видяла, че печеля аз- една друга фея ми честити наградата. Ще те разцелувам , когато те видя отново  . Благодаря и на Картичкофуриите за прекрасното местенце, където всеки се чувства приятно и споделя нещата направени с ръце от сърце.
Доста пъти участвам в предизвикателства, но не винаги успявам да проверя резултатите  Аз не вярвам в късмета си, защото имам милион и една причини да смятам, че съдбата много обича да ми погажда номера. Провела съм много тестове и винаги знам крайният резултат. Е, почти винаги . Така никога няма да забравя как една сутрин, бременна в 8-ят месец, стоя на една опашка и чакам да си купя закуска. Опашката се смалява, остават трима човека пред мен и хоп виждам как изваждат една нова тава с прясно изпечени кашкавалки. Очите ми светват, коремът ми се събужда, Боян подритва доволно и..... тримата мъжаги пред мен успяват да купят цялата тава. Не знам как съм гледала, но жената се наведе , погледна ме през прозорчето и каза: „Миличка, ела след половин час, ще ти отделя една.“ Та така  Весело ми е. Спрях отдавна да страдам, дори искрено се забавлявам. Но ето, че идва момент, когато и аз имам късмет.

Как се роди идеята за тагчето победител. Ами подготвяйки текста за часовника, все още нямах никаква представа какво точно ще измайсторя. Тогава се сетих за моите дефектни печати и че в комплекта има часовник. Веднага си спомних, че имам и едни тагове Манила, които не съм пробвала и разбира се как без мастилцата . И се започна. Първо отпечатване с черно мастило, след това ембосинг с безцветна пудра и най-накрая малко дистрес за разкош .
Защо реших да е таг ли? Ами просто все картички, картички, викам нека един таг да спретна. Понеже е доста голям, спокойно може да се ползва за книгоразделител. Старая се винаги да има послание в нещата, които правя. Може би в повечето случаи само аз си ги разбирам и прочитам.
Докато работех по тагчето и гледайки печатите си мислех как времето си препуска по своята пътека, земята се върти, всичко си работи безотказно като добре смазани зъбни колелца. Понякога се появява ръжда, понякога безброй много паяжини обгръщат всичко, но никога не трябва да забравяме онези свидни и мили спомени от нашето детство, не трябва да забравяме кои сме, къде сме били и до къде сме стигнали, кой се е грижил за нас, стараейки се да ни направи по-добри, по- разумни, по –истински. Не оставяйте тези красиви спомени да се обвият с паяжината на времето. Връщайте се към тях, пробуждайте ги, споделяйте ги. Може би има неща, които не искаме да си спомняме, неща с които не се гордеем, но съм сигурна ,че всеки има много красиви мигове назад във времето , към които с умиление да се връща.
Благодаря, Петя, че ме върна назад! До нови срещи и ще ви очаквам на 2 август. 