3 май 2013 г.

Картичкофурийско предизвикателство 167 - "Третия рафт, в ляво - голямата кутия..."

Привет, прекрасни хора. Май месец е. Започва празнично и слънчево и все по-често усмивки цифват на лицата на хората.

Безкрайно се радвам, че точно сега дойде и моят ред да ви предизвикам тук.
За тази цел отворих моята голяма кутия със семейни съкровища. Да, да, точно тази от третия рафт в ляво.

И извадих тази картичка...

А това е картичка на повече от 50 години. Стана ли ви интересно? Надявам се. За мен това е скъп спомен за една прекрасна и вдъхновяваща любов - тази на моите баба и дядо, които за съжаление вече не са сред нас. Историята им е много романтична - тя е млада учителка, той офицер, специално организирана забава с танци, за да може той да я срещне и да танцува с нея... Разделят се за кратко и после той се връща, за да се оженят в края на Втората световна война. А това са те:

Малкото цвете хербарий, което виждате в долния ляв ъгъл на старата рамка е витошки еделвайс. Един от специалните подаръци, които дядо ми прави на баба ми като символ на обичта му. Не се е запазило добре през годините, за съжаление, но продължава да е там, където са го поставили те.

А сега пак за старата картичка. Макар вече да е на толкова години все още цветовете и са чудни. Не знам дали можете да видите, но е доста раздвижена. Има от хубавите блещулки тук там и малко златни акценти. Поводът за подаряването и е бил настъпването на пролетта. Да, дядо ми е бил такъв, успявал е да изненада баба във всеки момент - било с картичка, стихче или серенада на мандолина. А гражданската му професия беше счетоводител. Поредно доказателство, че творческият и приключенски дух може да живее на най-странни места. :)) Дали съм прихванала по тази линия?

Колко ми беше хубаво да отворя голямата кутия прекрасни спомени.
Защо не го направите и вие? Сигурна съм, че там в някой шкаф, на някой рафт, вляво или дясно, си живее една голяма кутия хубави и мили семейни спомени. Може да са от преди повече от половин век, както този, който ви споделих, а може да са от последната ваканция на ски или море. Изберете един, покажете го, разкажете за него и нека това бъде вашето вдъхновение за поредното ви творческо чудо. Тъй като задачката ми е специфична, най-вероятно ще трябва да направите нещо ново - картичка, таг, защо не АТС?:))






Ето, какво ме вдъхнови да направя моя спомен. Запазих основните цветове и форми и направих книгоразделител. Баба беше учителка, както казах, и любовта ми към книгите и четенето се дължат главно на нея. Тя, също така, беше и първата, която ми подари книгоразделител и ми обясни за какво се ползва. Помня големия му тъмен пискюл, който ме беше впечатлил силно. И понеже старата картичка е по своему "раздвижена", аз също включих едно двойно плъзгащо движение в моя разделител. На две места в скритите части отпечатах любими мои цитати, но и оставих няколко празни места, на които получателят на този книгоразделител да постави своите любими книжни мисли.


Наградка ще има, разбира се. Повтарям една, която давах в една друга авантюра, но Ем толкова доволно говори за нея, че реших, че този комплект за правене на собствени брадс може да зарадва и още някоя от вас.


Надявам се почивните празнични дни и срещи със семейството да бъдат благотворни за вас. Да се отпуснете и съберете много слънчеви емоции и мили спомени. Нека вдъхновението бъде с вас! Очаквам ви с нетърпение. Весели празници!

С обич,

шМи

Благодарим шМи, че отвори за нас своята кутия със спомени. Очакваме да видим какви съкровища пазите вие във вашите кутии.

Тя стана Картичкофурия на седмицата 152 в предизвикателството КФП 152 - Предизвикателство по рецепта на Диляна Купенска, а за своята Картичка победител тя разказва ТУК.
А също така и Картичкофурия на седмицата 154 в предизвикателството КФП 154 - "Различният цвят на любовта" на Goldie, а за своята Картичка победител тя разказва в тази публикация.

Очакваме вашите участия до 23,59ч на 13 май, понеделник.

Победителят от това предизвикателство ще задава свое предизвикателство на 2 август 2013г.

Моля, да участвате с НОВИ КАРТИЧКИ, създадени през седмицата след задаване на предизвикателството. Добавяйте всяка картичка като отделен линк. И моля с картичка участвала в едно Картичкофурийско предизвикателство да не участвате в следващо. При публикуване на участие в блога си добавяйте линк към съответното предизвикателство, в което участвате с картичката си.




14 коментара:

merypoppins каза...

Благодаря за увлекателния разказ,шМи !
С голямо удоволствие го прочетох, така хубаво си разказала историята за запознанството на твоите баба и дядо!!!
Много ми хареса предизвикателството, а също така ми харесва и наградата, затова мисля да взема участие и да се опитам да я спечеля, макар че поне на пръв прочит ми се струва доста сложно. Надявам се в последствие да ми се избистри някаква идея в главата.
Още веднъж благодаря за споделените спомени!!!

Sophie каза...

Уау, останах без думи! Досега не бях попадала на толкова емоционално изпълнена и увлекателна задача, а същевременно и толкова трудна. Разказът е приказно романтичен и много личен и по някакъв начин се досетих за филма The Notebook, който също беше изпълнен със спомени и любов и много ме впечатли...Прекрасно е да запазиш красивите моменти запечатани във времето. И аз постоянно се старая да го правя. Мисля, че вече се досещам в чия кутия със спомени да се разровя! :)Благодаря ти, че ме върна назад във времето и дари с усмивка моя ден!

Sophie каза...

А трябва ли да бъде задължително картичка, таг или ATC, може ли друг хартиен проект?

Картичкофурии каза...

В предизвикателството могат да участват само картичка, таг или ATC, както е уточнено в условието!

Being shMe каза...

Много благодаря за хубавите думи.Извинете,но съм на приказно място,без почти никаква комуникация и се мъча с телефона.Съжалявам,ако е неясно,но да -картичка,таг или АТС. Още веднъж - весели празници! :)xxx

Being shMe каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Villi каза...

Страхотна история...разчувствах се:),а баба ти и дядо ти са невероятни-страхотна снимка,на страхотни хора :) Много се развълнувах от това предизвикателство и ,ще направя всичко възможно да се включа,въпреки ,че напоследък моето хоби доста пострада от забързаното ежедневие...но няма как да не намеря време за толкова интересна тема:)Определено много ме вдъхнови твоето предизвикателство :) Благодаря ти мила Шми :)ххх

Марияна каза...

Невероятна история! Много ме развълнува и докосна. Върна ме в моите спомени за моите невероятни баба и дядо, които също вече не са сред нас, но бяха страхотни, много обичливи и грижливи, съвсем обикновени хорица, но с големи сърца. От доста време не съм се включвала, но за това предизвикателство ще се опитам да намеря време и да направя нещо. Благодаря, Шми, в навечерието на един такъв светъл празник ми достави невероятно изживяване, докато четох историята на твоите близки и същевременно ме върна при спомените за моите!!!

Being shMe каза...

Вече съм на линия. :) Благодаря ви, мили момичета, за радушното приемане на темата ми и добрите думи. Много се радвам наистина че ви въздейства така и се надявам да ви вдъхнови да сътвоите още от вашите вълшебни красоти. Топли поздрави :)ххх

Toni каза...

Мила Шми, вече и аз съм на линия. Изчетох на един дъх темата и разказа ти и много ме разчувства(ти винаги успяваш!). Вече дори имам идея какво да направя, надявам се да си разчета правилно времето. Голямо гуш от мен и до скоро!!!

Елена каза...

Ех, Шми, много обичам такива предизвикателства. Знам точно какво да ме вдъхнови, само трябва да извадя моята кутия от шкафа. Да видим как ще се справя с останалото. Благодаря ти,че запълни мислите ми с идеи :)

Te4eto каза...

Аз и в публикацията казах, ама и тук да повторя - ако смяташ че не отговарям на темата не се притеснявай (ама хич!) да ми кажеш, ще го оттегля.

KalySto каза...

Страхотно предизвикателство, и много исках да се включа! Ама който не внимава в правилата оставя само усмивка :)
http://kalinasto.blogspot.com/2013/05/needle-spools-and-some-memmories.html

Villi каза...
Този коментар бе премахнат от автора.