Днес съм тук за да ви разкажа за моята картичка – победител.
Но първо, искам да изкажа огромната си благодарност към Вени, че избра именно моята картичка, както и на всички вас сръчни картичкофурии, без които нямаше да открия светът на това вълшебство – светът на картичките. Всички вие ме вдъхновявате всеки път когато видя поредният красив проект, сътворен от вас с много любов към това изкуство. Изкуство, което открих преди няколко месеца и ме плени завинаги. Самата аз съм завършила средното си образование с профил изобразително изкуство, и макар, че след това учех и работя съвсем различно нещо от изкуство, никога не престанах да мъкна вкъщи всякакви творчески материали.
Когато разбрах, че моята картичка е спечели предизвикателството на Вени, се зарадвах като малко дете на което са купили ново колело. Въобще не съм предполагала, че именно аз ще спечеля.
В интерес на истината, това е единствената картичката, която ми се получи с един замах, както се казва „на един дъх”. Толкова лесно и естествено се подреди всичко.
В блога си бях разказала, как салфетката която използвах за направата й, си стоеше дълго време без да се осмеля да отрежа и парче от нея, тъй като я харесвах ужасно много и ме беше страх да не я изхабя.
И така, в една дъждовна вечер, картичката изникна в съзнанието ми. В следващият момент вече режех и лепях. Морската синева ми стоеше някак скучна, за това като един „виден художник” нанесох няколко нюанса акрилна боя върху нея. След това направих няколко точки с топлия силикон, за да придам на водата по-естествен вид.
Дойде ред на украсата. Реших, че трябва да измисля някакви водорасли, които да залепя. Сетих се, че при запасите си за Суши, трябва да е останала някоя и друга кора от Норито. Взех една, и изрязах малки парченца, като се стараех ножицата да върви на зиг-заг, за да приличат на истински водорасли. Обаче, не предполагах, че лепенето им върху картичката с топлия силикон може да бъде истинско предизвикателство. Или се късаше, или се опарвах (тъй като кората е доста тънка, все едно си пипаш директно горещия силикон), но накрая успях. После се сетих, че мога да използвам и малко от мъха който си бях купила за Великденската украса. Така, вече ми стоеше като истински скалист морски бряг. Но, какво е морски бряг без миди. На бюрото си вкъщи държа цяла купа с миди (за всеки случай, ако потрябват), така, че никак не ми беше трудно да избера няколко от тях. Залепих и малки перлички. Накрая добавих три сребристи елемента, с което картичката ми доби завършен вид.
Когато всичко беше готово, я показах на мъжът ми (който бях удостоила с титлата – Главен мой критик),а той възкликна – "Тази картичка на стената ли ще си я слагаме, много хубава е станала." С което напълно заслужи титлата си. :)
Картичка стой на „работния пулт” за да ме вдъхновява и да ми напомня за прекрасното чувство, което изпитах, когато разбрах, че съм спечелила първото си предизвикателство.
Благодаря на всички и до нови срещи при Картичкофуриите.
D.Veselinova
Няма коментари:
Публикуване на коментар