Картичкофурии представя ... Диляна

Днес ни гостува една много талантлива млада дама, която впечатлява с таланта си не само нас, но и международната кардмейкинг аудитория. Вижте какво ще ви разкаже за себе си Диляна:

1. Представете се и разкажете нещо за себе си ?
Първо като на Оскарите е редно да благодаря за поканата да бъда гост при Картичкофурии Тази рубрика е една от любимите ми и се надявам и аз да мога да допринеса за нея. Казвам се Диляна и съм на 24 години. Който ме познава, знае, че аз съм приказлив, много усмихнат и вечно щастлив човек. Родом съм от Велико Търново, но студентството ме отведе в София, където пребивавам вече повече от 5 години. Понякога хората ми се чудят как съм заменила старата столица с новата и в началото си признавам, че изобщо не ми харесваше мръсотията, хаоса и бързината на живота тук, но вече или започнах да свиквам, или започнах да харесвам този град.
Завърших Бакалавър по Политология и съм на крачка от получаване на Магистърска степен по Дипломация и международни отношения, но все още се чудя дали изобщо някога ще работя едно от двете неща. Когато бях дете исках да бъда какво ли не – астронавт, океанолог, адвокат, а през последните 6-7 години вярвам, че някой ден ще работя в голяма международна организация като ООН, Human Rights Watch, Amnеsty International или някоя друга. Това, което ме вълнува най-много, са правата на децата и жените, или с други думи – най-уязвимите членове на нашето общество.
Студентството ме отведе в близо 20 страни из Европа и освен това, че свикнах да общувам с какви ли не хора, се научих и как да си стегна куфара за по-малко от половин час Животът в чужбина ми доказа и че въпреки удобствата, въпреки напредъка, въпреки хубавите неща, които има там, няма нищо, нищо по-добро от това да се върнеш вкъщи.
А вкъщи винаги ме е чакало моето прекрасно, голямо, лудо семейство. Имам сестра близначка, която повечето от вас сигурно познават, макар и виртуално, защото поддържа един от най-известните кулинарни блогове Sunshine’s Kitchen. Ирина е от няколко месеца в Лондон, където учи сладкарство в Le Cordon Bleu. Ужасно много се гордея с нея, заради смелостта да следва мечтите си, заради таланта, който не спира да развива ежедневно
Когато говоря за себе си, не мога да не кажа няколко думички и за Филип – човекът до мен, този, който ме обича, подкрепя и… все още не ме е изхвърлил от вкъщи, въпреки огромните купчини с хартии, ножици, лепила, панделки и какво ли още не. С него се запознахме във фейсбук… Да, във фейсбук. Животът е интересно нещо. Винаги те изненадва и ти доказва, че никога не става така, както си го планирал. Преди повече от 3 години, Филип ме добави във фейсбук. Аз почти никога не приемам хора, които не познавам, а преди 3 години изобщо не смятах за нужно да имам в приятелите си напълно непознати. Не знам обаче защо точно него го приех, може би заради страхотната профилна снимка :-D И до днес се шегувам с него, че ако беше някой грозник, щях да го подмина. Така покрай фейсбук и няколко лични съобщения, преминахме на разговори в скайп, а после и на живо. Ако има такова нещо като съдба, то моята е да бъда с него. Знаех го, още когато той дори не подозираше, че искам нещо повече, знам го и сега, когато се разхождаме заедно, хванати за ръка.

2. Какъв ви е ника и от къде произлиза?
Нямам си ник. Подвизавам се с истинското си име.

3. Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си?
Имам, разбира се :-)www.cardsandthoughts.com
Създадох блога си преди по-малко от година. Макар да е съвсем нов, вече имам завидно количество от над 200 публикации и понякога имам чувството, че е много стар. Направих го под натиск на сестра ми, която непрекъснато ми повтаряше, че трябва да си направя блог, за да могат хората да коментират картичките ми и за да завързвам запознанства с други пристрастени към печатите и хартиите. Аз доста дълго време упорствах. Честно казано не ми се занимаваше, а и си мислех, че никой няма да влиза в блога ми и че ще си водя един непрекъснат монолог. Сега чак ми става смешно, защото не минава и ден без да отворя блога си поне няколко пъти и всеки път с усмивка на лице прочитам всички мили коментари. Щастлива съм, че благодарение на блога си успях да се запозная с прекрасни хора, не само от България, но и от чужбина. Изумително е как на фона на ужасните неща, които се случват всеки ден в различни краища по света, има хора, които дори не те познават, но само защото знаят, че имате нещо общо, било то и едно хоби, са готови да ти подадат ръка!

4. Oт кога правите картички и как започнахте?
Сериозно правя картички от миналата Коледа, когато приех покана да участвам в един благотворителен базар. Тогава за първи път си поръчах дизайнерски хартии, няколко печата и флумастри (да, флумастри!), с които да оцветявам.

5. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Носи ми удоволствие. Мисля, че това е достатъчно. Признавам си, че не всичките ми картички са предназначение за определен човек. Ако намеря повод да ги подаря, чудесно. Ако не, пак чудесно. Рано или късно ще намерят своя собственик. Правя картички почти всеки ден и определено това отнема голяма част от ежедневието ми. Понякога дори прекалявам и се усещам, чак когато Филип вече си е легнал, а аз съм продължила да изрязвам и оцветявам. Когато започнах да правя картички, никога не съм си и представяла колко пристрастяващо е всичко и макар да е сладко изкушение, човек трябва да знае и кога да си постави граници. Защото хобито си е хоби, но има и по-важни неща от него – като това да сготвиш, изчистиш и… да отделиш достатъчно време на хората, които заслужават.

6. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
Любими материали са ми хартиите и дигиталните печати. И от двете имам прекалено много. Не съм ги броила, но сигурно имам над 40 блокчета дизайнерска хартия и повече от 300 дигитални печати. Първите, естествено ги купувам от българските крафтърски магазини, които за мое щастие почнаха да внасят все по-нови и нови колекции и марки. Колкото до дигиталните печати, по-голямата част от тях ми се предоставят безплатно като дизайнер към няколко компании за печати и блогове за предизвикателства, но преди това си ги купувах.

7. Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?
Колкото и парадоксално да звучи, харесвам два напълно противоположни стилове – единият е изчистеният, в който има не повече от 2 вида дизайнерска хартия, оцветен печат и една добавка, да кажем копче. Другият стил е онзи, по-богатият, с много слоеве хартия, дантела, перли, цветя и отново оцветен печат. Тук е момента да добавя и любовта ми към алкохолните маркери и в частност Spectrum noir. Откакто ги имам, трудно започвам да правя картичка без оцветена картинка. Съвсем наскоро получих покана и да стана дизайнер за Spectrum noir, което беше изключително признание за нещата, които правя. Ако някой ми беше казал само преди 6 месеца, когато все още прохождах в оцветяването, че днес ще бъде дизайнер за тях, щях да се изсмея.

8. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили ?
Отделям прекалено много, почти всеки ден по няколко часа. Определено дори мисля, че имам нужда от по-малко време около хартиите, отколкото повече.

9. Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.
Честно казано не си спомням коя е наистина първата.

10. Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте? Покажете я ако желаете
Не мога да преценя. Почти всяка картичка ми е любима и много скъпа. Може би една от тях е картичката с печата на Tiddly Inks с Магда и еднорога, защото в момента, в койтото видях оцветения печат си казах „Ама на мен май ми се получава”. Друга любима и много специална картичка е тази, която направих за рождения ден на фондация „За нашите деца”.

11. Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали?
Прекрасно местенце, в което обичам често да се отбивам. Тук спечелих и първата си награда, която ми беше подарена от Грета арт и си спомням колко бях щастлива. Желая ви да продължавате да събирате на едно място всички прекрасни, творящи момичета в България и да ни радвате с всичко, което правите