Картичкофурийско албумено предизвикателство 2 "Дамски албум"




Научете нещо ново и полезно от Консултанта на предизвикателството Татяна Попова. Консултантски съвети

13 май 2012 г.

Картичкофурии представя...kenli / Деляна Караиванова

Преди да ви представим нашата днешна гостенка искаме да ви се похвалим, че рубриката Картичкофурии представя ... стана на 1г през м. май. Една година, през която ви запознахме с творчеството и мислите на 12 много талантливи и креативни дами. Те ви разказаха за своето хоби, какво е то за тях и какви чувства и емоции им носи. Освен това се възползвахме от тази рубрика, за да ви се представим и ние, водещите този блог. Ще продължаваме да ви срещаме с пъстротата и дарованието на още нови участници.

Днес Картичкофурии представя ... kenli или по-скоро Слънчев лъч, а иначе Деляна Караиванова. Една много колоритна и изпълнена с емоции дама. Тя влага много чувства във всичко, което прави и това личи и в творбите и. На вашето вничание Деляна:


Здравейте,
Казвам се Деляна Караиванова, на 44 години, с един прекрасен син на 24, който много, много обичам.
Аз съм една странна птица и не обичам много да говоря за себе си, а по- скоро делата да разказват за мен. До 15-16 годшната си възраст съм била много сърдито дете. Баща ми казваше, че сутрин се сърдя на себе си, а вечер на останалите. И аз не мога да си обясня това си поведение, но сигурно е било продиктувано от това, че когато имах някакво желание, никога не ми се удовлетворяваше. Не става въпрос за капризи, а за неща от рода на това да да спортувам, да танцувам, да играя с децата на двора...., а майка и татко все ме натискаха да ходя на уроци по пиано. Представяха си как тяхното талантливо дете ще обикаля света и ще концертира, Малкото им момиченце обаче мразеше да прави нещо насила. Обичах музиката, отдаваше ми се пианото, но исках да свиря само за удоволствие, а не по 8 часа на ден. Бях си измислила начин да компенсирам липсата на всякакви други забавления като се бях записала на всички видове кръжоци и извънкласни и спортни дейности в училище. И нали знете преди години на почит бе задължителното, използвах този мотив и посещавах всички тези мероприятия най- стриктно. Така се развих в доста области. Не говоря за професионализъм, но умея почти всичко – да шия, да плета, да пея, да танцувам, да свиря на пиано(хи-хи-хи) и акордеон, гоблените също са ми една малка страст, обичам да спортувам – джокинг, бадминтон, тенис, плуване, аеробика.....даже наскоро се научих да карам и ски....Упорита съм, не се давам лесно и за всяка година си имам планче, което се опитвам да осъществя. Говоря за малки постижими мечти, за осъществяването на които да не ми се налага да ползвам чужда помощ! С една дума – малки върхове. За сега успявам, дано съм жива и здрава за следващите!




1. Каква е професията ми?
Професията ми е детска учителка. Професия и призвание!Обичам я от дете и първият ми работен ден преди 24 години до ден днешен е във ЦДГ №7 „ Светулка „ гр. Стара Загора.
Професията детски учител е единствената професия, в която човек отделя повече време за чуждите деца, отколкото за собствените. За мен няма междучасие. Интензивен и разнообразен 6 часов работен ден, без влизане и излизане. Ситуативно безкраен ден с чуждите 30 деца. През тези часове, аз нямам право на отпускане, на празни моменти, на неподготвеност. Всекидневно съм под обектива на 30 чифта детски очи – търсещи, питащи, молещи, искащи, плачещи. И ако за миг се отпусна....., ако не отговоря, ако не помогна, ако сбъркам? За този „ контролен орган”, аз нямам право на провал.
В един ден ми се е налагало да бъда и актьор, и приятел, и сестра, лекар, треньор, търсач на зигубени вещи, банкер, психолаг, певец, заместник – родител, продавач, политик, зашитник, шивач, бояджия........
За това са ми много смешни и елементарни завистливите разсъждения на много хора, че сме имали свободен половин ден и тоооолкова много отпуска.
Има ли друга такава професия, в която се налага да бъдеш образец – образец за знание, за поведение, за отношение, за естетика, за личност? На кого децата подражават с желание – на нас.....
Горда съм и съм щастлива, че всеки ден ме прегръщат малките детски ръчички, с обожание ме гледат малките детски очички, а неспирното повтаряне на най- благодарствените думи – „ Обичам те, госпожо! ” ме карат да не съжалявам, че съм поела най- трудния път, пътя на просветлението на децата, пък и на техните родители.




2. Какъв е моят ник и откъде произлиза?
Ника ми е kenli – да, да точно така. Досещате се какво означава това, нали?
Само че моят ми го лепнаха още през 1989г. Когато ходихме с приятели по дискотеки, все ме караха да пея различни песни и тъй като най- много им харесваше песента на Марая и начина по който я изпълнявам, ми лепнаха този прякор. И така...... до днес.




3. Кое е моето местенце?
Блогът ми се нарича Слънчев лъч. Защо пък точно Слънчев лъч, ще попитате?
Откакто станах майка, цялата моя същност се промени, аз не бях вече онова сърдито момиче. Нещо в мен се пречупи и се превърнах в едно „Слънце „(според другите) .За мен като че ли започна нов живот, изпълнен с радост, веселие, усмивки и слънчево настроение. Хората около мен все казваха, че огрявам и стоплям денят им. И до ден днешен се опитвам да правя всеки ден по една добринка, защото виждам все по- малко усмихнати и позитивно настроени хора. Опитва се като слънчевия лъч да стопля нечия душичка. Така се чувствам в хармония със себе си, въпреки че казват, че няма ненаказано добро.




4. Откога правя картички и как започнах?
Първата си картичка направих преди 3 години. Търсих някаква великденска идея . Попаднах обаче на красиви картички с куилинг. Тогава този вид изкуство беше много малко, да не кажа почти неизвестно. Потърсих описание на начина на навиване на лентичките и ...това се превърна набързо в мое хоби. Така се появиха и моите първи картички. А търсейки и нови начини за прегъване на вече навитите лентички, попаднах на Картичкофуриите. С такъв сантимент си спомням за онзи момент, когато ги открих, за първото ми предизвикателство, за първата ми награда и то за картичка с куилинг.....!!!Обичам ги !



5. Какво е хобито за мен?
Обичам хобито си!!! Толкова силно ме е обзела тази тръпка и няма ден, в който да не съм се заиграла с хартиите. Имам един ушит до средата гоблен и вече трета година чака денят, в който ще се върна при него. Изработването на картички е много специално за мен. Не толкова заради самото творене, а заради това, че ще зарадвам някой, ще го накарам да се чувства специален. Нещо, което лично на мен ми се случва много рядко........ Подарявам картички с повод и без повод и така се чувствам спокойна, удовлетворена, щастлива!




6. Любими материали
Не мога да кажа, че имам любими материали и техники. Правя това, което в момента ми се прави, ако ми се рисува, ще рисувам, ако ми се цапондри с мастилата - вадя всички и ескпериментирам. Напоследък, обаче се улавям, че много ми харесва да правя рози, но и това знам, че ще е само временно. Тъй като съм перфектционист по принцип, за мен е много важно, картичката да бъде перфектно изрязана, всеки елемент да си е на мястото, да има хармония между тях и дори да няма надпис, посланието да лъха от цялостната визия на картичката.




7. Първите ми картички са с куилиг техника. Не мога да кажа, че си ги харесвам. Но има една, която винаги ще обичам. Беше ми първата поръчка за сватбена картичка и дори замина за Америка. Вложих много труд и се получи невероятен резултат.






8. Любими картички
Всичките ми картички са любими. Чувствам ги като свои деца. Едното по- хубавичко, другото по- грозноватичко, но си е мое. Когато съм ги правила съм изпитвала някакви чувства, емоции, настроение и сигурно затова отвреме на време ми се появява едно свидно чувство, трудно се разделям с тях. Много пъти си мисля, какво ли се случва с тях, след като отидат при получателя си, пазят ли си ги, изхвърлят ли ги......Хора всякакви. И ми се свива сърцето!






9. За Картичкофуриите
Стихотворението говори достатъчно добре какво мисля за тях и как изпълват дните ми.

ЗАВЛАДЯВАЩА ЛЮБОВ

Да живея в свят, в който ви има.Да не преставам да мисля за миговете , в които сме били заедно.
Да очаквам да ви видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ви пиша, а да нямам думи, рими, нищо....
Да съм щастлива с друг и отново да мисля за вас.
Да продължавам напред и всяка вечер да се справям по-добре и по- добре.
Да ви сънувам и да ме е страх да се събудя, защото няма да сте там.
Да си налагам ( само понякога) да ви мразя и едновременно с това да ви обичам...
И точно затова – огромно БЛАГОДАРЯ!!!

Искаме да благодарим на Деляна за участието и в нашата рубрика. Особени благодарности и за специалното стихотворение, което е посветила на Картичкофурии.

7 Comments:

Miss Emerald said...

Делянче, изключително ми е приятно, че те "виждам" тук и с огромен интерес и почти на един дъх прочетох толкова интересни неща за теб! Знаеш ли колко много съжалявам, че миналата година не се поддадох на импулса си да ти се обадя и да се видим и на живо! Но...нищо, тази година, ако минем покрай теб, задължително ще го направя! И тогава ще си говорим надълго и широко за много неща. А дотогава не забравяй да се усмихваш, да раздаваш добро, заслужава си и нека все така бъдеш отдадена на децата, дарявайки ги с неоценими моменти!

Addii said...

Беше ми много приятно да прочета повече за теб!
Поздрави!

Елена said...

Едно от най -хубавите представяния, които съм чела. Не знам защо не обичаш да говориш за себе си - имаш да разкажеш толкова интересни неща. Благодаря ти за думите за учителите,имаме нужда от тях. А за таланта - не ми стигат думите и се радвам,че притежавам твоя картичка:)

kenli said...

Благодаря Ви момичета за уважението, което проявихте към мен самата, като коментирахте тази публикация на Картичкофуриите и към това, което творя!А на Картичкофуриите, които ме напътстваха, предизвикваха и вдъхновяваха толкова години, огромно БЛАГОДАРЯ , за оказаната чест!Бъдете всички здрави,творческото вдъхновение да е на МАКС и носете слънчевото настроение и топлина навсякъде със себе си!!!

Le said...

Ох, че интересно самопредставяне си направилаааа! Увлекателно и на един дъх прочетох всичко, като остави в мен впечатление, че те познавам.Направо те познавам!
Поздравления за Всичкото, което си:) Пожелавам ти да преливаш и заливаш със Светлина и Любов и слънчеви лъчи да огряват дните ти!

kenli said...

Благодаря, Le! Радвам се, че ти е било интересно! Пожеланията ти ме стоплиха и огряха деня ми! Наистина! Гуш!

krechi said...

Направо сияеш, Делянка! Много сладка... Чудесно представяне си направила!
Нека дните ти и занапред бъдат винаги слънчеви и споделени със семейство и приятели!