Мислех си за едно afterparty на темата за любовта... Не само защото тази седмица двете теми ще се застъпят, а и защото любовта е много широкообхватна думичка, а защо не производна на много други... „Нарисувайте” ми Приятелството.. „Нарисувайте” ми младата, безгрижната Любов... Или пък улегналата Обич... „Нарисувайте” онова, за което Ви вдъхнови моето разказче по-долу – така както Вие го усещате... В каквито багри го обличате и каквито форми го виждате. „Нарисувайте” го с хартии, картинки, цветя, копчета, блясъчета.. с каквото Ви се прииска!
Това е днешното предизвикателство – Да направите картичка, вдъхновена от моите думички... А за мен остава да се надявам, че по някакъв начин ще ви докоснат.
Ето го и разказчето..
От разстоянието на времето
Животът стоеше непоколебим на своя каменен трон и наблюдаваше от високо съществата, чийто господар бе самият той.
Помощничката му - Съдбата се бе запиляла нанякъде в търсене на поредния си ученик. Изведнъж погледа му се спря на мястото, където живееше мъничкото Гаргамунделченце. Къщичката беше празна и някак много самотна. Чуха се стъпки и вратата се отвори. Влезе жена на средна възраст. Въпреки това тя бе особено симпатична. Движенията и бяха спокойни и точно премерени. цялата й фигура излъчваше топлина и постоянство, беше изгубила блясъка в палавите си очи, както и жаждата си за нови приключения. Липсваше й онзи живителен дъх, който бе опора на мъничкото Гаргамунделченце. Животът позна в тази жена Любовта. Онова крехко прекрасно момиче се бе превърнало в улегнала зряла жена.
Дългото време, през което бяха живяли заедно я бе променило. От нея лъхаше една особена спокойна сигурност, която мъничкото човече приемаше, но се чувстваше някак подтиснато от еднообразието. То имаше нужда да се откъсне от монотонното си съществуване, искаше отново да почувства, че е силно и можещо, че живее истински, че до него има не само някой, който да се грижи за него, а и някой заради когото да чувства, че всяко нещо, което прави има смисъл. Някой, заради когото всичко има значение...
***
Странни метално сивкави отблясъци над къщичката привлякоха вниманието на Животът. Прозрачни пипала се спускаха и я заобикаляха. Господарят бе виждал това и преди. Добре изплетените клетки на Реалността биха заблудили всеки друг, но не и него. Ето защо Любовта се бе променила и се бе привърнала в Ежедневие...
***
Гаргамунделченцето бе отишло да се поразходи. Както винаги до него неотлъчно вървеше Приятелството. Само че сега то бе някак различно. Онова малко лъчезарно момиченце се бе променило. Искриците в очите му бяха станали уютни, закачливи и особено привлекателни. Тялото му бе придобило стройни очертания..На Гаргамунделченцето в началото му се струваше, че това е просто игра на въображението му. Не след дълго обаче метаморфозата на Приятелството бе толкова очевидна, че малкото човече нямаше как да я отрече. То бе запленено от прекрасното създание, в което се бе превърнало Приятелството, а самото Приятелство дори не съзнаваше, че нещо ставаше с него. То бе убедено, че си е все същото невинно момиченце, но измененията настъпили в държанието на Гаргамунделченцето към нея я озадачаваха...
Малкото същество усещаше, че Приятелството бе прерастнало в една Нова любов, макар да не искаше да го признае дори пред себе си. То беше объркано, защото всички емоции предизвикала някога онази сега зряла жена се връщаха в съзнанието му и то колкото и да ги гонеше всички опити се оказваха безсмислени. Позабравените усещания бяха толкова натрапчиво осезаеми, че то просто се поддаде и се понесе по Реката от въздишки. Това приказно момиче бе в състояние да го накара да забрави за целия свят, за цялата действителност, която го заобикаля.Приятелството вече се досещаше, че съществуването му бе придобило друг, много по-вълшебен смисъл. То усещаше, че всичко, което става с него го прави много по-щастливо, отколкото то изобщо някога е било...
Тъй като показването на някаква муза започна да става традиция.. Ето го и моето Приятелство..така както го видях аз...
За финал, за да не съм голословна така да се каже... накрая ще подаря на някой една скромна награда...Скромна, но от сърце...:)
С пожелание за много идейно вдъхновение,
Блещучка
Крайният срок на предизвикателството е 19 февруари петък.
Малко информация за предизвикателствата в блога можете да прочетете тук
9 коментара:
О, Гери, наградата е много изкушаваща. Задължително ще участвам със снимка от ежедневието ни - където любовта отдавна е на средна възраст, но за това пък приятелски настроена. :)
Е това е Новата Любов, както аз я виждам :)
Историята наистина много ми хареса!Наградата е много хубава!Отново приеми моите поздравления Гери :)
Хехе, Гери, и мен ме вдъхнови това разказче, и аз би трябвало да успея да се включа :))
Второ предизвикателство за мен, втора по ред....да видим!
Страхотно предизвикателно предизвикателство! Аз ще бъда по семпла и изчистена, както всъшност според мен Любовта остава...след тежестта на годините!
искам да направя картичка за всички- и за приятелството между две хлапета, седнали на стълбите на верандата, глава в глава шушукащи си тайни... и една за страстната, изгаряща любов, млада, нахална и боса... и една за улегналата любов, за двама старци които само с поглед си споделят всичко. Но наистина първото, което ми хрумна бе, че това е една вълшебна приказка и я превърнах в тази картичка:)
Реших да участвам в това предизвикатерство с тази картичка,която ми много скъпа,тази малка фея е дъщеря на моята приятелка, която живее в Китай,реална фея от реален живот и приятелството което е виртуално,и с годините благодарение на това мъниче става реалност.Исках да споделя чувствата си с вас и надявам се че съм успяла.Днес картичка замина за Китай,но феечка остава в сърцето ми.
Имам един въпрос. Предизвикателството е до петък включително, нали?
Много ми се иска да учавствам, но ще мога да се включа чак утре. Дано хвана влака :-)
Прекрасна история!
Да предизвикателството е до края на деня в петък, но дори и в събота сутринта да си пуснете картичката пак ще я включа. Обзора ще е в събота следобяд.
Ей мацки, да ви кажа, че за мен любовта си е све така млада и феерична както в началото! Пожелавам си след още 12 години, от толкова сме заедно с мъжа ми, любовта да е все така млада и все така да се влюбвам в половинката си постоянно и с нови трепети!!!
Пожелавам го и на вас :)
Публикуване на коментар