Здравейте, за мен е истинско удоволствие да гостувам в блога. Казвам се Жужанна, но всички се обръщат към мен с Жужа. Името ми е леко страно за тези географски ширини и се дължи на не съвсем българския ми произход. Омъжена съм, с един вече доста пораснал син. Иначе съм страстен любител на живота като цяло, умея да работя здраво и да се забавлявам подобаващо. Здраво стъпила съм на земята, което пък не ми пречи доста често да се губя в облаците. Имам невероятната способност да изпадам в най-различни комични ситуации (Защо все на мен???), а може би ситуациите не са толкова комични, просто аз ги виждам така. Общо взето обичам да се смея, не се вземам много на сериозно и май това е най-характерно за мен. Освен всичко изброено съм луд фен на природата, обожавам цветята и животните, постоянно майсторя нещо и съм доста запалена по фотографията.
2. Какъв ви е ника и от къде произлиза?
Нямам ник, от както се помня съм си Жужа :)
3. Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си? Имам блог, който за съжаление не поддържам редовно, просто нямам време за него. Държа го с надеждата някой ден да ми остане време и да започна да го пиша отново, като ми се иска да не бъде само за представяне на нещата, които изработвам, а да мога да предложа някои идеи, да покажа техники и т.н. Иначе нещата, които изработвам показвам на страницата си във фейсбук ZP Creations и в Instagram.
4. Oт кога правите картички и как започнахте?
Картички правя от както се помня и това наистина е така. От дете обичам да правя неща с ръцете си, предполагам, че това се предава по наследство, дядо ми рисуваше страхотно и се занимаваше с ецване на метали, а майка ми дълги години изработваше кукли в старозагорския куклен театър. И да, от съвсем малка правих картички за най-различни поводи. Преди точно 20 години започнах работа аранжор-флорист в един магазин за цветя. Тогава моята бивша шефка и много добра приятелка и до днес, ми предложи да започна да изработвам картички, които да продаваме в бутика, току що ѝ бяха донесли „къдрави ножички“ , няколко пънча и различни хартии и картони от Канада…. Нямаше такова щастие, повярвайте :) , кой беше виждал такива неща преди 20 години? И така се започна. От тогава съм сменила различни работни места (нямащи нищо общо едно с друго) , живяла съм извън страната и т.н., но хобито ми остана с мен. Понякога преминаваше в професия, после оставаше на по-заден план, но винаги е било наоколо :)
5. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
По принцип нещата, които изработвам са доста разнообразни, но правенето на картички ми е най-любимо. Винаги се връщам към картичките и наскоро си дадох сметка, че никога не съм започвала да правя картичка с нежелание или без ентусиазъм. Разбира се понякога не се получават нещата и съм забелязала, че в такива моменти просто трябва да оставя всичко, да изляза и да си „проветря“ главата, след това всичко отново започва да се подрежда. Ежедневието ми обикновено е доста хаотично и в последно време изпитвам остра липса на време, но в момента, в който си извадя ножиците, силиконовия пистолет, лепилата и картоните си влизам в моя свят, където цари спокойствие и няма и помен от постоянното надбягване с времето.
6. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
Нямам предпочитан материал за работа, нито определена техника, която да използвам по-често. Работя с най-различни материали в зависимост от повода, настроението ми или какво имам налично :) Не съм особено пристрастена към пазаруването на крафт материали (звучи странно, нали?) но пък за сметка на това си падам много по инструменти и машини, всеки си има странности :) , не знам дали ще ми повярвате, че първата си машина за изрязване и релеф я купих през 2008 – ма година и имам не повече от 30 щанци… вършат ми чудесна работа и не намирам за необходимо да си купувам повече :)
7. Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?
Тук отговора е отново „ Нямам“. Не знам дали има термин като „крафт хамелеон“, но аз мога да се самоопределя като такава. Постоянно уча, изпробвам различни техники, не се колебая да изоставя нещо, което виждам, че не ми пасва, и не се боя да започна нещо, което никога не съм правила. В днешно време информацията е толкова широкодостъпна и стига да иска, човек може да види и да научи много. Аз правя това, нямам характерен стил, който да е разпознаваем от пръв поглед, но не мисля че това е минус, а и знае ли се, може пък в един момент да добия такъв :)
8. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили?
След като синът ми порасна и си взе живота в ръце, и аз престанах да работя от 8 до 5 си мислих, че цялото време на света е мое. Е, оказа се, че не е точно така, но съм щастлива, че правя все неща които обичам да правя и изработването на картички е едно от тях. Ако имах повече време щях, може би, да си подредя стаята, в която работя, защото там е малко като в наскоро заснетата черна дупка – изчезват неща без следа :)
9. Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.?
Нямам представа, коя е била първата ми картичка :) , а и доста време не ми е минавало през ума да ги снимам, но си спомням, че онези първите, от преди приблизително 20 години бяха от обикновен копирен картон, използвах основно сухи цветя и листа, а текстура и цвят постигах с парченца намачкана тишу хартия.
10. Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте. Покажете я ако желаете.
Картичката, която считам за най-хубава е обикновено последната, която съм направила. Всяка ми е специална, влюбена съм във всяка една от тях до момента, в който я подаря или отиде при собственика си. След това идва следващата и за съжаление забравям предишните. Даже сега заради участието ми при вас, се порових из снимките, които съм правила и да си призная наистина имаше картички, които съм забравила, че съм правила, а хич не са лоши :) Най- обичам да правя картички за хора, които ми се доверяват изцяло и ми дават пълна свобода при избора на цветове, сгъвки и т.н. Предполагам е така при всички, които се занимават с нещо подобно – когато няма рамки можеш да покажеш най-доброто от себе си (или да се провалиш с гръм и трясък :) )
11. Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали?
Открих блога преди около две години, просто до тогава не бях много активна по социалните медии, и много се зарадвах, че има такова страхотно място, от което да може да се черпи вдъхновение и да се участва в предизвикателства на местна почва. Благодарение на предизвикателствата, успях да се запозная с работата на изключително талантливи дами, които и продължавам да следя и да им се възхищавам. Мисля, че огромната работа, която вършите по отношение на организацията на ежегодните срещи е също за възхищение, по този начин се дава възможност за нови запознанства, обмяна на идеи и техники и предполагам доста забавление. За мен беше истинска чест, когато Деси се свърза с мен и ми предложи да стана част от дизайнерския екип на блога. Надявам се това сътрудничество да е ползотворно и наистина да бъдем полезни на всички, за които ръчно изработената картичка е начин да изразят себе си, да докоснат душата на другия и изобщо…..магия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар