Картичкофурии представя ... Ирена Стефанова

Картичкофурии ви представя една дама с огромно сърце, която създава красиви неща и помага на хората. Тя озарява с добротата си хората около себе си и винаги с готовност споделя знанията си. Запознайте се отблизо с Ирена Стефанова.

Аз съм Ирена Стефанова, а за приятели - Рени или Ренка. За сега живея в Добрич, но съм пътешественик по душа. Студентските години и първите няколко годинки на дъщерите ми ги изкарах в София, а в Плевен остана друга частица от сърцето ми. Обичам Добрич, обичам да се връщам и на другите двете места, но с нетърпение очаквам следващата промяна и новия град...

Колкото жилища съм сменила, толкова и различни интереси съм имала през годините... Първата ми страст беше математиката и под секрет споделям, че до скоро (когато все още ми се намираше свободно време) решавах задачи или изследвах функции, ей така за развлечение. Луда работа, а? По същото време някъде около третото майчинство започнах да свиря на флейта, пак така, за да не си губя времето, докато стоя в къщи.
Мога да разказвам много за себе си, живея вече 48 години на тая земя 
През годините съм работила много и най-различни неща - продавала съм сладолед, чистила съм офиси, подвизавала съм се и във фризьорския бизнес, продавала съм авто части, чертала съм архитектурни проекти, правила съм 3D обекти с Blender както за архитектурните ми проекти, така и за няколко онлайн игри. Ползвам посредничеството на един сайт за такива едни образи като мен, които държат на свободата, на липсата на ограничения за работно място и време... На съвременен език това са заниманията на фриѝленсъра - или по нашенски казано дизайнер на свободна практика. Виж заниманията ми са нещо друго - правя картички, гледам внучка, участвам в благотворителност и помагам на любимия в църквата, но за последните ще ми трябва друга статия, в която да изброя всичките си интереси и занимания 
Първия си блог направих в началото на 2014, но много скоро се преместих в bloger. Нямаше нищо интересно около създаването му, просто бях предизвикана от всичките красоти, които виждах да правите и понеже вече се почувствах мнооого напреднала, та реших да се покажа и аз какви ги мога. Сега като се сетя, мога само да се усмихна снизходително, но сигурно така ще се усмихвам и след няколко години, като си спомням за днешните си творения.
Всъщност май винаги съм правила нещо по-арт, но с картичките започнах през есента на 2013-та, когато започнах да правя етикетчета за Коледните подаръци, които през Коледата на 2013 бяха наистина много. Такава инерция набрах, че направих и много коледни картички. Хубаво време беше... Но празниците свършиха и вече нямах причина да се заравям в брокати и хартийки. И се започна едно постоянно ровене из Pinterest и You Tube, из Картичкофурии и Картишок-а. Изгледах де що намерих клип, от който да разбирам нещо и изчетох всичките статии из българските местенца, които намерих. И после се започна едно пазаруване... Първо открих местното ни крафт магазинче, а не след дълго и другата лудост - поръчките по интернет.
Повечето инструменти и материали в началото получих като подарък от любимия. На неговата толерантност и подкрепа(и морална) разчитам, докато упорито продължавам да окупирам масите в трапезарията, в кухнята, че понякога и целия хол...
От есента на 2013 минаха 2 години, през които направих много картички, някои печелеха предизвикателства, други се чудя как съм се осмелила за покажа; някои разказват история, а с други опитвах различни техники и стилове и подарявах на приятели. Все пак предпочитан от мен си остава винтидж стила. През лятото на 2014 Снежи, или така познатата ни bejko обяви, че събира странички за арт журнал на лятна тема. Реших да опитам. Първото, което открих, беше едно клипче, в което една чужбинска кака мажеше с акрилни боички. Последва разходка до любимия ми Jumbo и така открих боичките и жанра mixed media. За да продължа, обаче, важна роля изигра Катето от Картишок-а на 4-тата среща на Картичкофурии, в София. Няма да опитвам да обяснявам що за чудо е това смесването на техники, има си интернет за любопитните, но мога само да кажа, че открих "моето" си нещо и се наслаждавам много. Не спрях да правя картички, но заедно с тях мажа платна и арт журнални странички, опитвам да рисувам и понякога даже ми се получава ;)
Забелязвам се напоследък, че в дните, в които не съм направила нищо, дори и цветенце, съм започнала да го считам за незавършен, недостатъчно ползотворен и в края на такъв ден обикновено планирам по-добре следващия така, че да ми остане време за моята арт терапия. Шегуваме се така в къщи с хобито ми, но си е самата истина. Арт терапията ми ме предпазва от стреса, връща усмивката на лицето ми, както и тази на приятелите, за които творя.
Сега е време за снимки. Нямам много от началото, но съм запазила снимка на тази благодарствена картичка.

Най-хубава разбира се, е последната ми картичка, защото за всяка предишна съм имала време да открия достатъчно недостатъци  Направих я за размяната, организирана от Картичкофурии по повод Световния ден на картичкоправещите.

Картичката, с която за първи път спечелих предизвикателство

Даже и CAS картички съм опитвала да правя

Любимата ми шаби-шик картичка

Тази шейкър картичка е от времето, когато открих удоволствието да си правя сама дизайнерските хартии

и малко метал

Това пък е първата страничка от първия ми арт журнал

а това пано направих за приятелите ми, които ме вземат твърде на сериозно ;)

Ако ви е станало интересно, заповядайте в блога ми - Irena's art, за да разгледате повече. Надявам се да съм насърчила някой начинаещ така, както ме мотивираха и вдъхновяваха публикациите на дамите, творили и писали преди мен в рубриката "Картичкофурии представя..." За мен беше чест и удоволствие да разказвам (нали съм си голяма приказливка) за нашето хоби.
Благодаря на Картичкофурии за поканата!
Това си остава едно от любимите ми местенца, в което редовно надниквам.
Пожелавам на блога много участници в предизвикателствата, много читатели и разбира се много вдъхновение!
Благодаря на всеки, дочел до края 
За вас е специалния ми поздрав