Картичкофурии представя: Валентина Димитрова/valkiria

Днешната гостенка в Картичкофурии представя... е една истинска вълшебница в картичкоправенето и не само. Тя беше един от първите хора, които ме подкрепиха в организацията на Първата Картичкофурийска среща и заедно с останалите талантливи старозагорски дами спомогна в осъществяването и. Тя е и автора на прекрасния лексикон, който бе попълван на срещата в Пловдив. Прочетете интересният и вълнуващ разказ на Валентина Димитрова.

Здравейте, Хартиени феи!

За мен е изключителна чест, че ме поканиха като гост в тази рубрика. Благодарна съм за това, че ще се наредя до хора, от творчеството, на които се възхищавам и уважавам.
Казвам се Валентина Димитрова и съм от Стара Загора, град носил различни имена през епохите: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Загр-и Атик, Ески Заара, Железник и Стара Загора.
Моя nick е valkiria. Може би ще попитате от къде идва. Преди време един колега за по лесно започна така да ме нарича и на мен ми хареса. По запомнящо се и различно е. По ред причини не поддържам блога си http://valkiriadesign.blogspot.com/, а бих искала. Не обичам много да говоря за себе си и още повече за това, което правя, затова оставям делата ми да говорят за мен. Щастливо омъжена жена съм с разбиращ и уважаващ ме съпруг. Имаме две прекрасни деца, които осветяват живота ни и ни допълват прекрасно. Прекарвам цялото си време с тях. По професия съм икономист, доста далечно от хобито ми, което се надявам да измести сухотата на материята и да бъда завлядана изцяло то него. Със ставането първото нещо, което правя е да пусна музика, без нея не мога и минута. За някои може би ще се стори странно, но със започването ми да се занимавам с картички през далечната 2009г.,започна и едно мое друго увлечение, а именно K-pop /южно корейска/ музика. Може да е доста странно за много хора, но намирам за успокояващо да гледам техните филми и да слушам тяхната музика. Много бих искала поне за един ден да бъда в главата на някой техен дизайнер, защото това, което показват е като вулкан от невъобразими комбинации. Те са моя провокатор и муза. Една изключителна креативна и новаторска нация. Обичам лошото време, защото го свързвам с домашен уют, мирис на прясно сварено кафе, на сладки прегръдки, на топлина. Обичам дъжда и вятъра, защото ме карат мисля, че са като метла, след която става по чисто и прогонва лошото.
Както по горе споменах картички започнах да правя през 2009г. На една родителска среща на дъщеря ми ни помолиха за коледен базар, който може да изработи, каквото пожелае на коледна тематика. И какво виждам. Една от майките показва картичка, на която елементите за мое голямо учудване не са изрязани на ръка, а с какво, с пънч. Що е то пънч? И от там интерес, четене, търсене, гледане и накрая искане. Това се получи. Бях не само пощуряла, а обсебена да имам. За мое щастие тогава имаше шепа онлайн магазинчета и бързо се ориентирах какво искам. А аз исках от всичко и по много. Та така до ден днешен.
Откакто се помня винаги съм правила неща с ръцете си. На 7г. вече плетях, на 15г. си изкарвах парички като лятото шиех дрехи на майките на моите приятелки. Да и аз се изненадвам, но това е факт. Както става минах и през гоблените. Но като характер съм малко по припряна и всичко бързо ми омръзва. С картичките е друго. Правя всеки път различна и за кратко време виждам резултата. Затова и след толкова години с такова желание се занимавам с това. В много отношения правенето на картички и хобито ми е ме е спасявало в кризисни моменти.
Първата картичка изработих за Нова година като закъсняло коледно поздравче към шефа ми. И тука предполагам няма да ви изненадам, че е с техниката квилинг. А ето я и нея:

Като всеки търсещ се творец съм преминала почти през всички познати техники. Все още не мога да се спра на техника ,която да ме владее, но в това е очарованието да се провокираш сам себе . Всяка моя картичка съм изработвала персонално за даден повод, по дадена поръчка, за даден човек. Зад нея стоят понякога и часове мисъл и работа. Поради тази причина няма такава, която да не ми хареса. Ето една, която изработих за изложба в предприятието, в което работех тогава. Много е различна, тематична и ми е на сърце.

Радвам се когато хората кажат, че харесват моите неща и, че искат да имат изработена от мен картичка. Това ме прави истински щастлива. Сред картичките има и такива, които като се обърна назад съм забравила, но като ги видя ме усмихват. Ето тази е такава, изработена за момче, обичащо кучета.

Това е една от любимите ми. Освен, че е изработена за кръстницата на децата ми, е и с моите любими цветя-момината сълза.

Обичам да правя цветята си в картичките, затова и често те присъстват в тях.
Това са едни от любимите ми рози. Колкото са красиви, толкова са и пипкави.А като си правиш живота труден ти се виждат………………..През далечната 2012г. /не се смейте много/ все още не ползвах „всемогъощия” горещ пистолет. За правещите цветя ще ме разберат, че за направата на тези така красиви рози от „перлен дебел картон” да лепиш всичко с лепило си е чиста проба мазохизъм. Но пък са здрави и до ден днешен. А и повода си заслужаваше-сватбата на по-малката ми сестра.

Обичам да правя комплектчета. И когато някой ми поръча пърхам от щастие. Ето едни, които са
изработени за рождените дни на двете ми сестри.

За малка принцеса картичка с фиба

Тъй като не мога да оцветявам или поне не съм опитала, ползвам декупажна хартия или готови картинки.
И още комплектчета:снимки

В последно време залитам и по декупаж. Това ми дава възможност да смесват материали и техники в направата на картичките.
Ето и такива, които са ми много любими, изработени за кръщене на братче и сестриче

Има много картички, с които се гордея и затова не мога да „излъча победител”, затова просто ще ви ги покажа.

Малко Mixed media cards:

Любимите ми тагове:

А ето и някои картички, които по неизвестни за мен причини много ревностно не ги показвам, но са моята гордост.
Специална поръчка за момче, увличащо се по мода.

Сватбена картичка за младоженци – рокери. Дали ми се е получило оставам на вас да прецените.

За размяната на тагове, на Петата Национална Картичкофурийска среща. Дано да съм зарадвала притежателката му с така наречения от мен таг ”Жена на всички времена”.

И още комплектчета:
Албумче, кутия и картичка за малка принцеса.

и за моята племенница.

Лексикона:

Дано възпитаме в себе си и в децата ни да ценим ръчно изработените неща!
Искам да изразя моята искрена благодарност към Desislava Zhejnova ,която ми се довери да направя лексикона за нашата среща.Също така и благодаря и за това,че ме направи част от групата на картичкофуриите,които всички ние може би познаваме и уважаваме.

Благодаря ви, че се отбихте в блога ни и станахте съпричастни с моята история. Дано не съм досадила, а съм направила ви деня по цветен. Ще се радвам виртуалното ни общуване да бъде винаги позитивно,без злоба пълно с красота, новости, усмивки и креативност. Благодаря на всички, че ви има и се допълваме! Творете и дарявайте хората с усмивки и красота!
Радвам се, че този блог съществува, защото той е като пристанището, на което всички ние се спираме да починем, да се заредим и смело пак да продължим. Благодаря за времето и труда, които влагате в поддържането му!

Благодаря!