1.Представете се и разкажете нещо за себе си
Казвам се Карамфила, родена съм през 1979 година в Бургас, живея и работя в Поморие. От дете се занимавам с изкуства, най-напред беше танцът. С тръгването ми на училище започнах сериозно изучаване на изобразително изкуство, във втори клас пътувах сама до Бургас за да посещавам курсове по рисуване и живопис; в осми клас кандидатствах с изобразително изкуство в специализирана гимназия, завърших през 1998 година . През 2004 се дипломирах в степен бакалавър в Националната художествена академия „Н. Павлович” в София, специалност Рекламен дизайн; 2005 се оказах една от двамата приети магистратура с държавна поръчка в специалност Пространствен дизайн пак там; завърших през 2007 с пълно отличие и номинация за стипендия в Париж.
След известно лутане и трупане на стаж като графичен дизайнер, реших да напусна София и с моята половинка основахме Фокстудио – работилница за реклама. Вярвайки, че комбинацията между дизайнер и инженер е ключът в овладяването на пространството, започнахме с малки пространствени проекти и фирмени изложбени щандове. После дойдоха оформленията на магазини и търговски площи. Фактът, че Фокстудио е в Поморие не беше пречка с развиващите се технологии и транспортни връзки.
Постепенно професията „дизайнер” придоби друго значени, изравнявайки се с „оператор на компютър”, и Фокстудио се пренасочи към проекти, изискващи предимно интелектуален труд, работейки с подизпълнители. Неусетно рекламата остана на втори план и на преден излезе сценичният плакат, за който вече имах солидна дългогодишна подготовка. Последваха участия и признания от няколко международни форума.
Международно биенале на сценичния плакат Варшава, Полша
2. Какви хобита имате и кое ви е любимо?
Как беше? – Направи от хобито си професия, и няма да ти се наложи да работиш нито ден!
3. Oт кога се занимавате с декупаж и как започнахте?
През 2013 година се роди нашият син и, понеже трудно можех да се захвана с работа, изискваща сериозно вникване, изследвания и часове стоене пред монитора, на шега започнах да довършвам отдавна започнати декорации из къщи – недовършени рисунки на вратите на гардеробите, една-две декоративни кутии, съживяване на старо огледало... Докато се занимавах с детето лесно вършех подобни неща, които изискват работа предимно с ръце.
Случайно видях една от групите за декупаж във Фейсбук и така постепенно, благодарение на момичетата там, се запознах по-подробно с използваните материали за различните приложни техники, прилагани в декорирането на предмети. Оказа де, че има готов материал за всеки ефект. Подробности за повърхности, сцепление и пр., четях от там, първа помощ получих от Светлана Бобанац, Анелия Милчева, Виолета Желева, помня тяхното първо отношение към мен. Благодарение на новото ми поприще изградих топло и близко приятелство с Полина Панайотова, която освен че ме хрантути с готова информация за различни техники и продукти, ми слуша и разборите относно нейните произведения, пък аз хич не съм лесна.
4. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Понеже не съм стандартният случай за хоби, ще избегна красивите приказки под шипковия храст и ще отговоря може би малко сухо, но затова ще е вярно, значи: декупажът е – да употребя любимото на Парцалев определение за комичните му вечеринки – халтура, наясно съм, че това ми занимание не говори за развитие от гледна точка на нещата, с които съм заета обикновено, за мен това е още един начин да упражнявам професията си. В днешно време пазарът е много динамичен, и дори в малка страна като нашата, колкото повече дейности може да поддържа даден бизнес, толкова по-печеливш е той. Освен удоволствие, ми носи и удовлетворение от реализацията на готовите проекти, като, в материалния ни свят, двете са почти едно и също.
Както казах по-горе, декупажът е причина да намеря нови познанства – пък аз по наследство съм контактна личност; освен огромното приятелство на Поля, се радвам на сърдечни отношения и с Луна Атанасова, която крие огромна ерудиция зад един несериозно-ироничен образ. Шарена и обична личност, която знам от декупажа, нищо че не е занимаваща се точно с него, а с всичкознание и всичкоможене, е и Вера Оре. Златка Стоянова, Геновева Христова, Деси Младенова, Радина Анастасова – страхувам се да не пропусна някой – от всяка една от тях съм научила по нещо, и всяка една ми е показала безрезервната си подкрепа; изброявам ги, защото това са хора, които нямат стандартната професинална подготовка по приложни изкуства, но се занимават от достатъчно дълго, за да знаят какво правят. Благодаря и за безценните съвети на Веска Пеева – великолепен човек, от когото се възхищавам. Много ценни неща научавам и от Васко Василев и Олег Терзиев.
5. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
Не, възпитана съм да се справям без значеие каква е темата и задачата, обикновено успявам да постигна задоволителни резултати с всеки материал.
6. Предпочитаният от вас стил и техника?
След вече шестмесечно почти редовно занимание, мога да кажа, че т.нар. Винтидж и всички производни – шаби-дибита и прочие, са най-лесното нещо в декорирането на предмети. В този начин на работа има как да се прикрият разни фалове от прокъсване, протриване и подобни, докато в проект, захванат в някакъв класически стил, търябва огромно внимание и търпение - чисто технически. Не че не можеш да поправиш и там, но трудно се пази чисто, дори стерилно излъчване. За мое огромно щастие харесвам шаби-дибитата и винтиджа, та съм си улеснила живота по презумпция. Освен когато не захвана някое барококо – доста често напоследък.
7. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили ?
Пф... Щях да направя нормален офис от откаченото ни ателие. И ще го направя, ама друг път.
8. Разкажете за своя първи декупажен проект и ако искате можете да го покажете.
Най-първият опит – не проект – бяха едни плочки за баня, които декорирах с картинка, сложих им панделка, и, за мое огромно учудване, дори се купиха! После направих и подложки за чаши по подобен начин, това беше в края на 2010 и началото на 2011 година.
9. Кой е декупажният проект, който считате за най-хубав, зареден с най-много емоции. Кога и по какъв повод я направихте? Покажете го ако желаете
Ами... Предвид, че хората ми плащат за да са ми хубави проектите, нямам лош... Хахаха...
Аз си обичам първата сериозна заявка за тая моя дейност – защото декорацията на мебели и предмети е поредното, и надали последното ми занимание. Това е гардеробът ни в спалнята. Орнаментите са от шперплат, като форма са доста опростени, но са съобразени с общото звучене; изрязани са по мой файл от „Лени Арт”, Кърджали. Таблата на леглото и раклата така и не ги снимах, но са в тоя дух. Това на гардеробните врати са четири разпечатки на картина на Сони Еймс, върху стандартна принтерна хартия формат А3, наоколо е така нареченото дорисуване, а всъщност – тупкане с гъбка с различни цветове, и тук-там и с четка, даже има и с пръсти. Картинките са късани отстрани и шкурени след залепването, за да няма граница. Тогава хабер нямах, че хартията може да се изтъни, че може да се направи обратен трансфер и т.н. Емилия Здравкова за пръв път ми обясни трансфера, направих един стар куфар с него, получи се от веднъж, но картинката бе малка. Проблемите идват при по-големи площи, и там Поля Панайотова бе тази, която стъпка по стъпка ми обясни как точно да процедирам, и какво да правя при всеки отделен възможен проблем. Оттогава почти нямам жертви! За хватки при лепенето на салфетки и разпечатки ми помогна Боряна Кючукова, за което ѝ благодаря!
На следващата снимка е един часовник, който се появи благодарение на доверието към мен на Теодора Старева от „Смайл Арти”
10. Кой е любимият ви предмет, върху който да прилагате декупажните техники? Какво сте направили най-много?
А... Всеизвестно е, че аз съм баш майсторът на кутиите за памперси, за шест месеца съм направила вече седем, така че декупаж или не, това ми е „коронният номер”. Правя ги с обратен трансфер, като преди това си композирам дигитално картинките за декорацията, разкроявам ги, печатам огледално, лепя и беля. После лакирам.
Това беше отговор за „най-много”. Любимият ми предмет иначе е една маса, която стои от лятото, и която много се надявам да завърша скоро. Тук за пръв път пробвах да правя релеф – пак Боряна ми обясни как да подготвя основата и каква паста да ползвам, грабнах апликатор за боядисване на коса, и се получи ето това – найс, а? Е, пак не е декупаж.
От края на декември 2014 е първия ми опит върху стъкло, първото е една десертна чаша, част от сервиз, който сигурно никога нямаше да завърша, и която бе репетиция за един следващ проект.
На тези, които ме познават, им е известно, че съм болна по класическата музика, а тя върви с добро вино, реших да си направя компания с любимите композитори, и да си пием заедно! Така хер Бах и компаня се озоваха на чашите, които свекърва ми получи за подарък, и които тя отстъпи на мен, защото реши, че са твърде шармантни за нея с техните 560 милитра.
После реших, че кристалът ми отива, и, помолена от Силвия Йорданова да покажем едни бои, внасяни от „Ариста”, се пръкна и този винен сет.
11. От творбите на кой български декупажист се възхищавате? Кой е вашият учител?
Не искам да изглеждам високомерна, но трудно се впечатлявам истински от подобни неща. Нямам отговор на този въпрос.
12. Правили ли сте някога картички? Покажете, ако имате направени.
А, ето – от картички на наши момичета се възхищавам редовно! Картичкоправенето е нещо, за което нямам знания, умения и похват, и съм виждала невероятни неща, които са чисто и просто съвършени, като непипнати с ръка!
13. Кои продукти, които се използват и в картичкоправенето използвате в своите проекти?
Това ще кажат по-запознатите, нямам представа кое къде и за какво се използва. Мога обаче да кажа кое от строителството използвам.
14. Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали?
За блогът на Картичкофурии знам от декупажните групи във Фейсбук – от предизвикателствата, които организирате. Мога само да ви поздравя за ведростта и ентусиазмът, който влагате в нещо, което правите само и единствено заради любовта си към него – това коства време и не малко усилия. Не съм на „ти” с картичкофурийската общност, но връзките ми с отделни майсторки съм във възторг.
Желая ви да бъдете – това изисква смелост, която очевидно имате.
Благодаря ви!
1 коментар:
mnogo priqtno chetivo, sori za shliokavicata
Публикуване на коментар