Наближава 8 март и ви каня да го отбележим отново с традиционната в Картичкофурии размяна - 8-ми март по Картичкофурийски 2017г.
Запишете се под ТОЗИ ПОСТ до 23,59ч в неделя 26 февруари.
Картичкофурийско парти - Седем години Картичкофурии!

Каним ви на Картичкофурийско парти, за да отбележим заедно 7 години от създаването на Картичкофурии!
Седем години - седем теми в едно предизвикателство!

Чувствайте се добре дошли на нашето ПАРТИ.

Ще очакваме вашите творби до 23,59 ч. на 28 февруари!
Картичкофурии ви кани да се включите в своята нова Картичкофурийска игра - Да творим заедно - игра за декупажисти и картичкоправещи. Какво ще кажете да опитаме нещо ново и да поиграем на една съвместна игра.
ГЛАСУВАНЕ ЗА ПОБЕДИТЕЛ

25 февруари 2015 г.

Картичкофурии представя ... Полина Панайотова

Вече рубриката Картичкофурии представя ще има двама гости през месеца Един, който се занимава с картички и други хартиени проекти и един, който се занимава с декупаж.
Днес искам да ви представя първият гост, занимаващ се с декупаж. Това е Полина Панайотова. Тя е талантлива декупажистка, но също така прави и красиви картички.
Каня ви да прочетете нейният разказ:


1. Представете се и разкажете нещо за себе си ?
Здравейте, казвам се Полина, на 37 години, от гр. Шумен.
Основната ми професия е счетоводител. Допълнителната: майка, дъщеря, сестра, приятелка....любима! Както се казва - от всичко по-малко, в умерени количества, за да носи наслада!


2. Какви хобита имате и кое ви е любимо?
Хобитата ми са две – сладкарство и декупаж, които съчетавам перфектно. В празничните дни на моите близки, снова между правенето на торти и подаръци ръчна изработка. Перфектно, адреналинът е на макс – почти като скачане с въже от високо...естествено, докато не грундирам някоя торта или не залепя бисквитки с декупажно лепило. Слава Богу – не ми се е случвало!

3. Oт кога се занимавате с декупаж и как започнахте?
Декупажът...в последно време измести сладкарството. Но ако трябва да съм честна, преди декупажа бях запалена по картичкоправенето – интересът ми беше още в зародиш. Събирах си хартийки и картони, пънчове, разни ножици режещи вълнообразни – инструменти намиращи се из масовите книжарници, докато Десислава Младенова - „Ръчна изработка“ - http://www.artmaniashop.com/ не ме запозна с декупажа. Предполагам, че е познайница на повечето от вас, с онлайн магазина си за крафт и декупаж „Арт мания шоп“. Посрещахме заедно 2013 г., на масата стоеше един страхотен коледен комплект от панер и салфетник – изработен перфектно и носещ празнично усещане...много ме впечатли изработката му – как мотивът потъва в основата и стои като нарисувано. От дума на дума за картичките, стигнахме и до декупажа и до магазинчето... и хоп – неусетно потънах в тия дебри на декупажа. Разглеждах снимки в Интернет и ходех при Десито с думите: „Искам да направя това!“ Милата, сега разбирам как ме е изтърпявала стоически. Та може ли без основни познания? Без познание на елементарните техники, като лепенето на салфетка? Без познанието на материалите, които се използват в декупажа? Без познание на заготовката и възможностите на работа върху нея? Сега бих ви отговорила „Не, не може“, но тогава исках всичко, попивах като гъбичка и благодарение на нея, на търпението й, както и на усета й за красиво, аз вървя по пътеките на декупажа. И до днес, като зацикля над някой предмет се допитвам до нея. Много е хубаво и лесно да имаш ментор, който е винаги на разположение - да те завърне, ако кривнеш от пътя!

 4. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Хобито ми носи невероятно спокойствие, удовлетворение и красота
Спокойствие – това е моят пенкилер, моят начин да се справям със стреса от ежедневието ми, начинът да изключа околния свят и да потъна там, където ще сме само аз, заготовката и всички четки, тубички, шпатулки и прочие.
Удовлетворение – обожавам да подарявам направените от мен неща, да виждам как блясва поглед, появява се усмивка, как като с магическа пръчка изтривам битовизма от лицата на хората, на приятелите и близките си и дори и за част от секундата ги пренасям в по-красив свят, доставям им радост
Красота – толкова е красиво и неповторимо чувството да преобразиш едно парче мдф, дърво, стъкло, свещ и пр., да му вдъхнеш живот, да стане част от теб и от усета ти, възприятието ти за света. Няма нищо по-красиво от това да дадеш живот!
Как се отразява в ежедневието ми? Ами понякога е пълна вихрушка, буря от емоции, липса на време, бесънни нощи – дали ще се получи търсеният ефект., а понякога е лежерно спокойствие, лек ритъм на ежедневието. Нямам точно определено време от деня за декупаж, за това и комбинирам - грундиране между правенето на закуска, лакирване между салата и къпането.

 5. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
Да, имам такива материали. Това са всички материали, които се използват за състаряване на предметите като битум, вакс пасти, патини, антични бои, антични пудри, антични восъци, лакове, мастила и прочие....вероятно изпускам нещо от пълния ми шкаф с шишенца и тубички
Основно материалите, с които работя, ги купувам от онлайн магазините Арт Мания Шоп
Ариста 2
6. Предпочитаният от вас  стил и техника?
Влюбена съм във винтижд стила. Харесвам го, защото предметите декупажирани в този стил изглеждат стари, мръсни, похабени, живели и носещи история, скрили тайните на не едно поколение. Всеки предмет е изработван с вътрешната нагласа за човека, който ще го притежава..., когато мисля как да го преобразя винаги се сещам за човека, за неговата история, за неговия живот....искам да вкарам в предмета част от него и част от мен.

7. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили ?
Средно на денонощие между 4 и 8 часа! В зависимост от адреналина и тръпката, която имам, понякога, когато правя нещо ново за мен, като техника – може и часове да не отделя от работната маса. Но обикновено съчетавам така нещата, че да има време и за чисто технологичните процеси. Не обичам да си помагам с допълнителни инструменти като сешоари, за мен е важно химичните процеси да протичат по естествен начин
Ако имах повече време....да, отдавна мечтая за поне 36 часово денонощие! Ами нищо – пак така ще си балансирам между сухата материя на счетоводството и свободата на декупажа. Обичам декупажа, красивото, творческото и свободата, която носи, но аз съм инстинктивен, умерен, сдържан реалист, здраво стъпил на земята. За мен декупажът е хоби, което искам да развивам до професионализъм, но не и да ми става професия. Ако стане професия ще изчезне магията, която ми носи.

 8. Разкажете за своя първи декупажен проект и ако искате можете да го покажете.
Моят първи декупажен проект е свързан с влечението ми по сладкарството. Тъй като малко след Нова година е и рожденият ми ден, исках да направя кутия за бонбони, която да е декорирана с декупаж изцяло от мен. Ами като за първи път мисля, че се справих добре – и с лепенето на четвърт салфетка и на напасването...е сега като я гледам, само критика мога да отправям /градивна естествено/, но си ми остава свидна, мила, като първа рожба...за това и на всеки мой рожден ден черпя с бонбони поставени в тази кутия.

 9. Кой е декупажният проект, който считате за най-хубав, зареден с най-много емоции. Кога и по какъв повод я направихте? Покажете го ако желаете.
Кой проект ? Аз не си харесвам на 100% никой проект, винаги ми се иска да е още нещо по-така, но какво и аз не знам /типично по женски/, но и те като рожбите – мои са си, свидни ми са и си ги обичам с всичките им недостатъци.
Всеки от тях е зареден с емоция, защото както казах, винаги, когато правя нещо, аз мисля за човека, за притежателя му. Мисля и за повода, заради който изработвам този предмет. Особено ми е приятно да правя неща за деца, макар че майките се радват, но някак си поводът - появил се един нов живот е много емоционален за всички.
Но с най-голяма емоция е един единствен предмет, който ми е най-свиден. Един калъф за очила, за майка ми...бях купила заготовката от един китайски магазин още когато правех първите си стъпки, когато прохождах в декупажа. Но все не оставаше време за нея и нейния калъф за очила. Малко преди рождения й ден през 2014 год. и поставиха диагноза „карценом“, семейството реши да не и казваме, поне докато не мине празника и. И този забравен калъф в килера беше изваден, това може би е единственото нещо, което съм правила само през нощта, докато всички спят и мога да работя като спойно ми се стичат сълзите от очите и ми треперят ръцете. В този калъф вложих цялата си любов, душа, болка и страх от несигурното бъдеще. Майка ми победи битката с коварната болест, калъфът е постоянно в чантата й /макар че се оказа тесен за нейните очила – китайска му работа/, а аз си научих урока, че нищо не трябва да стои в килера....най-малкото за най-близките и обичните ми.

Друг предмет, който ме е изпълнил с еуфория е една кутия за бонбони....специално за рождения ден на сестра ми! Но не толкова изработката на кутията, а целия проект, който включваше кутия, картичка и бонбони естествено. Беше планирано всичко до най-малкия детайл – включая и ангажирането на куриер, който да и поднесе вместо букет, кутия пълна с лакомства...да, този ден бях като тенджера под налягане, но от удоволствие!
Всички мои неща, които съм изработила може да видите на страницата ми във фейсбук....заповядайте
https://www.facebook.com/polina.panayotova.1/media_set?set=a.4161236767450.1073741842.1780001424&type=3

https://www.facebook.com/polina.panayotova.1/media_set?set=a.2841569536594.70472.1780001424&type=3

https://www.facebook.com/polina.panayotova.1/media_set?set=a.1091517306382.11597.1780001424&type=3


10. Кой е любимият ви предмет, върху който да прилагате декупажните техники? Какво сте направили най-много?
Любим предмет !? Много труден въпрос. Дървото ми е сред любимите....там то води, а ти се подчиняваш на извивките и красотите му. Но като цяло обичам да експериментирам върху предмети с различни повърхности. Има такива, върху които все още не съм работила.... и това е, защото обичам преди да започна да работя върху тях, да изчета всичко за възможностите им, възможностите на материалите, които ще използвам в проекта с цел постигане на качество, не само визуално. Старая се предметите, които съм декупирала да издържат на времето, а не да се разпаднат при използването им. Но пък няма и нищо вечно!







11. От творбите на кой български декупажист се възхищавате? Кой е вашият учител?
На много български декупажисти се възхищавам, но шапка свалям на експериментаторите....тези, които не ги е страх да пипнат боичката с пръсти и да я сложат на неподходящото място. Някак това лепене „без гънки“, лакиране тип „китайска заготовка”, е за начинаещите...съгласна съм, че трябва да се мине през това, но да останеш постоянно на това ниво – не знам как да го кажа....да приемем че е несериозно, за сериозно вземащите се декупажисти/ски да се гордеят че лакират перфектно и лепят салфетки без гънки, а не с новаторството и експериментите си, не със знания от опити, които да предадат на следващите ги...
Учителите ми – те са много....всичките момичета от групата за взаимопомощ „Всичко от А до Я в декупажа” – момичета с различни погледи върху декупиране и декориране на даден предмет, от които можеш да извлечеш ценна информация. Но този който са се занимавал персонално с мен е Десислава Младенова – „Ръчна изработка“, както и груповите уроци на Анелия Милчева, които съм посещавала.
Освен учители за прилагане на определени техники в декупажа, които изброих по-горе имам още един учител, учител кой ме учи на красота, усещане, композиция...Карамфила Сидерова! Искам да изкажа моите най-искрени благодарности, за това че ми насочва погледа към красотата, която пропускам, начина и на възприемане и пресъздаването върху проектите ми.

12. Правили ли сте някога картички? Покажете, ако имате направени.
Да! Така чаках този въпрос! Но обещайте момичета да не ми се смеете....аз съм на светлинни години от вас и вашите творения!






13. Кои продукти, които се използват и в картичкоправенето използвате в своите проекти?
Основните продукти, които използвам и страшно много ми харесват са дистрес мастилата, папките за релеф, силиконовите печати, пудрите за ембосинг......но, най ме влече дистрес мастилото....толкова много неща могат да се постигнат....ефекти, за които не съм и подозирала, че могат да станат от едно... мастило! Признавам си, че имам доста от мастилата, но нямам още куража да се захвана по-сериозно с тях. Понякога си пускам клипчета и или влизам тук при вас и се наслаждавам на красотите които са натворени.
Голяма част от материалите, кото използвате при картичкоправенето сме го взаимствали в декупажа
Това са печатите – с тях се правят страхотни релефи или се използват за акцент; с папките за релеф също се постигат добри релефи, мастила, контури, течни перли и др.

14. Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали ?
Картичко фуриите... какво да кажа... много сте готини! Правите невероятни красоти, които понякога ми спират дъха! Много задружни и приятни момичета....аз съм член и в групата ви във Фейсбук...страхотен отбор сте – отбор, където цари красота, разбирателство и взаимопомощ! Продължавай те така, за да носите радост и на нас!

1 Comment:

Te4eto said...

Беше ми изключително приятно, зареждащо и емоционално!