Картичкофурии представя ... Пламена Панайотова/Plamnito

Днес в Картичкофурии гостува една талантлива и изпълнена с любопитство и желание да опита всичко дама - Пламена Панайотова/Plamnito. Запознайте се по-отблизо с нея и с нейният разказ за хобито и.

1. Представете се и разкажете нещо за себе си?
Здравейте, аз съм Пламена Панайотова - Plamnito, на 38г. и живея в Русе.

Най-много обичам да съм заобиколена от любимите си хора и приятелите. Контактна и общителна съм. По принцип съм артистична натура, но понеже хората около нас се нагледаха ежедневно на циркове и театри, реших да сменя амплоато си и започнах да се занимавам с ръчна изработка на картички. За да си създам малък свят, в който да имам своето уединение, но уви… всички съвсем смело се нанесоха и там, и вземат главна ръководна роля в творческият ми процес. Но на мен и така ми е добре, защото така се вдъхновявам все повече – от искреността, чистотата и щастието на приятелите ми. Но най-голямото ми вдъхновение е Голямата ми Любов!
Обичам да плета на една и две куки, и да шия гоблени, работя като шивачка и тези увлечения много ми помагат в картичкоправенето. Пробвала съм почти всички техники: квилинг, скрапбук, дистрес, пергамано, изонит, ирис и tea-bag folding, декупаж, цветя от креп хартия и в крайна сметка правя, това което ми харесва и е във възможностите ми, и което си пожелае получателят.
2. Какъв ви е ника и от къде произлиза?
И до днес, когато си спомняме с моите приятели за произхода на моят ник, пада голям смях. Един летен ден се излежавахме на сянка и се чудехме как да се забавляваме мързелувайки. Тогава дойде един приятел и доведе племенника си и каза: „Сори, френдове, обаче днес трябва да гледам малкия!” Ние подскочихме от въодушевление – какво по-забавно от това, да казваме думи на малко дете и то да се опитва да ги повтаря. Когато дойде време да повтори моето име, детенцето се ухили като слънчице и каза: „Пламнито!” Всички бяхме толкова доволни и от този ден насам всички приятели ме наричат така.
3. Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си?
Моят блог е „Блог на Plamnito” – www.plamnito.blogspot.com Може би два месеца време се колебаех дали да го има или не, защото бяха изминали само 6 месеца откакто се занимавах с правене на картички и мислех, че не е добра идея да ангажирам хората със себе си. Между другото и днес понякога си го мисля това, особено когато се върна назад и видя неща, за които си казвам: „Това пък как можах да го направя, че и да го покажа.” Истината е че, ако не го бях направила нямаше да науча нещо и да придобия опит. В крайна сметка се престраших да създам блогът си, защото имаше едно предизвикателство в блога на Картичкофуриите (който вече следях ежеседмично), което се казваше „Визитка ” и си казах: „Ето сега вече, когато имам визитка нещата стават сериозни.” И така се появи моето местенце!

4. Oт кога правите картички и как започнахте?
Започнах да правя своите картички преди три години и половина. Преминавах през труден период от животът си, а много исках да зарадвам една много скъпа за мен жена и започнах да ровя в Интернет, как да направим интересен подарък с подръчни материали. Тогава работех в офис и разбира се под ръка имах принтер и хартия. Ровейки попаднах на квилинг картички и разбира се веднага лапнах въдицата! И разбира се всичко е на английски език, но понеже аз съм упорита и не се отказвам, продължих и започнах да откривам момичета от България, които се занимават с квилинг и обясняват на чист майчин език как могат да се случат нещата, без големи инвестиции. Така попаднах на блога на Картичкофуриите и Мигито, и Юлия Андреева. След време за запознах и с други момичета и илюзията за „без пари” се изпари много бързо, но за мен вече нямаше значение, защото, аз бях убедена, че това е нещото с което искам да се занимавам.
Ето я първата ми картичка-

с много наивитет, но и днес ми става мило, когато гледам снимката и си я обичам като първо дете!
5. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Хобито ми носи много положителни емоции, свързани с нови запознанства, срещи със стари и нови приятели, смислени разговори за идеи за декорации, дрехи, материи, празници. Както споменах, всички около мен са обвързани с идеята, че всичко може да се изработи и постоянно търсят, и предлагат идеи за нови и нови неща, а това ми помага да експериментирам и да откривам нови възможности.
Основно вечер се занимавам с правене на проекти, от което повечето ми снимки са на лампа и не са толкова ясни, но във светлата част на следващият ден вече са при притежателя си, а веднъж подарени трудно се снимат. Тези, от колежките ми, които са нетърпеливи да видят новите ми неща, чакат до към 23 часа, а на следващият ден са нетърпеливи да споделят впечатленията си, което ми действа ободряващо от една страна като ме мотивира, и от друга като ме събужда.
6. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
Понеже правя основно сгъвки и албумчета, а за тях трябва стабилен картон, намерих такъв при Юлето от Варна и се зареждам от нея, но има една закономерност, с която не мога да се преборя все още – винаги, когато пристигнат картоните и трябва да отида да си ги взема от куриера, вали дъжд – с изключение на няколко пъти.

В последната година купувам предимно дистрес мастила и шаблони за рязане. Другият ми гъдел са дизайнерските хартии, и вече мога да се похваля, че режа със замах, без да ми се къса сърцето. Установих за себе си, че най-лесният начин да прежалиш дизайнерските хартии е правенето на албуми. Пазарувам само от България, а също така различни момичета често ми правят подаръци от неща, които не ползват, за което съм им много благодарна!
7. Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?
За предпочитан стил може би мога да определя „мой стил” тъй като ежедневно преглеждам стотици картички и от всеки вземам по нещо като идея, а вече се познаваме толкова добре, че от пръв поглед си разпознаваме коя картичка на кого е. Обичам да използвам печати, а в последно време се цапам често с дистрес мастилата. Най-вече си обичам сгъвките, защото те са един безкраен океан от възможности за работа и приятно изненадващи подаръци!
8. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили ?
Определено отделям много време за хобито си, като в това включвам и моментите, когато ме накаца музата без значение на кое място и по кое време, и изваждам тефтера или блокчето с лепящи бележки и започвам да чертая, рисувам, описвам. След време ми е много забавно, защото все се чудя това какво е. Ако имах повече време бих понаправила определено количество картички, кутийки и албумчета, в които да реализирам идеите от папка „Проекти в изчакване”, които да са ми налични за спешни случаи, тъй като за сега при мен не остава нищо.
9. Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.
Първата ми картичка, направих за денят на влюбените точно преди три и половина години. Видях един дигитален колаж в Интернет и реших да предизвикам себе си и да ги направя реален. С подръчните хартии на работа се получи картичка в стил „Ръчен труд за 2-ри клас” и получателят й се смя много в продължение на дни. Аз все още и се смея! Тя ми е за пример за показване, за това как не се прави картичка, но тогава така ми дойде и така я направих.
10. Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте? Покажете я ако желаете
Всичките ми картички са хубави и си ги обичам, защото са направени за определени хора. Нямам картичка, която да съм направила ей,така, затова във всяка една влагам обичта си и старанието да зарадвам човека.

Поради тази причина нямам еднакви картички, винаги има нещо ново и лично за всеки. Дори и да реша да използвам някоя идея или техника винаги я свързвам с определен човек и докато работя си мисля за него/нея и след като завърша проекта, си го получава. Преди броени дни една приятелка беше много приятно изненадана, защото получи албум-сгъвка със свои снимки, без дори да е мислила да си поръчва.

10a. Картичката, която изработих най-трудно. Коя беше и по какъв повод?
Картичката, която изработих най-трудно или по-точно тежко, беше „35+” – две картички в едно.

Не е нещо сложно за изработване – любимите ми сгъвки. Дори за първи път направих цветова комбинация лилаво и розово с огромно желание и вложих цялата си любов. С моята приятелка сме родени на една дата и от 15 години винаги празнуваме заедно. Този рожден ден обаче беше по-различен, защото видяхме грозното лице на тежката диагноза. Слава на Бога днес и двете сме по-здрави от всякога! Тогава за първи път поисках да проявя малко егоизъм и да изработя нещо за двете: любимите й цветове лилаво и розово, и моите сгъвки. Най-доброто, което успях да измисля беше две картички в едно!
11. Вашето мнение за Картичкофурии и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали?
Блогът на Картичкофуриите изигра голяма роля в оформянето ми като име и присъствие във БГ крафт пространството и го твърдя с особена гордост, защото ми даде смелостта да започна своят блог, който след един месец става на 4 години и тук намерих много приятели, които продължават да ме подкрепят и насърчават да се чувствам полезна и вдъхновена от истинското приятелство и човечност у хората. Само един работещ с ръцете си човек може да оцени подобаващо труда на другия и да му подаде ръка за продължи да се развива!
Желая Ви преди всичко да сте здрави, след това обичащи и даващи, а вдъхновението ще дойде само, защото то търси щедри сърца, за да ги възнагради с радост от споделянето!