16 юни 2014 г.

Картичкофурии представя... Румяна Дечева/Rumilina

Днес на гости в нашата рубрика Картичкофурии представя... е една много лъчезарна, изпълнена с ентусиазъм и творческо вдъхновение дама. Запознайте се отблизо с Румяна Дечева/Rumilina:
Привет, Картичкофурии и гости на нашия блог! С някои от вас имам удоволствието да се познавам лично или от интернет пространството. За тези, с които не съм се срещала: Да се запознаем!
Казвам се Румяна Дечева. Родена съм и живея в града на правите улици, поетите и липите Стара Загора! По ред причини не поддържам блогът си и съм се позиционирала във Facebook. Моят ник е Rumilina. Това е второто име с което се обръщат към мен близките ми приятели и хората, които знаят за моето хоби. Измислих си го сама. От Руми и се получи Rumilina. Започва с R и като оградим буквата с кръгче се получава знакът за "запазена марка"/тук ви намигвам/.
Вече съм на 40-ет! Споменавам тази дата с усмивка, защото пътят от първата глътка въздух до тук ми харесва. Последните 13 години го вървя ръка за ръка с моя съпруг, на който съм благодарна, че с времето все по-рядко се сърди за някоя несвършена домакинска работа или не сготвено ядене, когато картичкофурийствам.
На този свят за мен греят три слънца. Едното сутрин изгрява на небето и вечер залязва, а другите две топлят сърцето ми и денем и нощем-моите двама синове. Обичам БГ музика и съм фенка на Графа. Любимият ми празник през годината е Коледа. За мен е семейство, топлина, пълна трапеза, червено, зелено, златно, подаръци… Обожавам да гледам филми на тази тематика. Обичам още приключенски филми и романтични комедии. Любимите ми числа са 7 и 13. Петък 13-ми е късметлийски ден.
По образование съм икономист, работя в държавна институция и сякаш орисията ми е да съм затрупана с хартия. Като си помисля, началото на моята вълшебна приказка с картичкотворенето започна от там. Бях направила/към общия подарък/ за рожден ден на моя колежка малка картичка от тъмно кафяв картон, върху него залепено парченце леко намачкана шарена хартия за опаковане и цвете изработено от органза / остатъци от новото ми перде в хола/, с тичинка от мъниста пришити с ламе. Това е Тя-първата. Разбира се нямам снимка, защото Тя е между другото. Видяла я журналистка от местен вестник /моя приятелка от тогава/ и пожелала да се запознаем. Пита ме от кога правя такива картички и имам ли други. Естествено нямах, но нейните думи ме амбицираха да направя още няколко, ей така да се пробвам. Когато и ги показах, тази почти непозната жена ми казва, че трябва да продължавам да се занимавам точно с това. Дълбоко съм убедена, че в живота няма случайни срещи. Ето тази ми даде тласъка, от който имах нужда.
В интерес на истината след навършване на 33 години в мен се зароди неочаквано и непознато желание да изработвам нещо красиво със собствените си ръце. Исках то да си е само и единствено мое, нещо лично, никой да не вижда как го правя и в същото време да носи радост и усмивка на мнозина. То беше като гореща лава скрита някъде дълбоко в мен, която току се надига да изригне. Знаех, че ще използвам някакви инструменти и …пинсети /може би това обяснява удоволствието, което изпитвам при лепенето на камъчета или почистване на металните шаблони/. Чудех се сама на себе си „Какво мога да правя аз?“ Не мога да плета, не мога да шия, не мога да рисувам, никога не съм творила.
И един ден, в началото на 2010г., както си ровя в нета попадам на интернет магазина на Двете елши. И това ако не е знак на съдбата! Тя ме побутваше по рамото и ми казваше: „Това е за теб.“ Гледах печатите, мастилата, цветните хартии, пънчовете и всичко се запечатваше в мозъкът ми. Тогава си пожелах да имам всичко видяно и да правя онова-моето. Това беше началото на моята цветна приказка без край. Първите две работилнички, на които имах удоволствието да присъствам бяха при тези две елши.
Материалите, които най-напред си купих бяха няколко цветни тънки картончета от книжарницата, от Рали и Ем силиконови печати и фонови гумени печати на дървено блокче, няколко пънча на Марта Стюард, мастила и брокатено лепило. Бях голяма почитателка на златото, но пак след 33-тия ми ЧРД реших, че е безсмислено да му робувам и продадох някои бижута. С парите организирах специална семейна екскурзия до Варна, за да си купя Биг Шот и един шаблон за изрязване от Грета. Каква радост беше! Сега пазарувам основно и редовно от БГ магазините.
Към момента съм горд притежател на много шаблони за изрязване и папки за релеф на Sizzix /любими са ми Bigz/,разбира се имам и такива на други брандове, печати, блокчета с дизайнерска хартия, пънчове, хартиени цветя, панделки, дантели, различни инструменти и т.н. и т.н. Любимите ми цветове са синьо, зелено, лилаво, розово и кафяво във всичките му нюанси.
Без бой си признавам. Член към на клуба на (не) Анонимните Дистресохолици и моят гуру е Тим Холтц. Всъщност съм зависима от доста дълго време и моите цветни дози са вече 22, но има още какво да се желае. В различните дни според настроението мога да съм mustard seed, мога да съм black soot или да си сложа очилата picked raspberry. Тази картичка съм направила само с дистреси, 7 цвята и съвсем малко синя металик акрилна боя.
Как ли да нарека това цветно настроение?
Една от любимите ми техники е топлия ембосинг, това беше любов от пръв поглед. Той е магия!
Мислите ми владее една сравнително нова за България италианска техника Sospeso Transparente, тя не е крафтърска и за сега съм положила само основите, но….не се знае. В нея има обем, ефирност и дава много възможности. Това са картички, в които съм я приложила:
В последно време ми харесва да използвам в проектите си метални елементи, акрилни бои, контури, декупажна хартия, полимерна глина… Все търся нещо ново, което да ме предизвиква и да е по-различно от това, което вече съм правила. Обичам камъчета, перца и да има нещо лъскавко. Разбира се човек не може да избяга от себе си и ми е приятно, когато разпознават моя картичка сред други. Работното ми място е пълен хаос, но винаги намирам това, което ми трябва. То е моето Светая Светих, където изповядвам моята си цветна религия. Не разрешавам на никой да пипа нещата ми. Обичам цапаниците и не ме притеснява, ако съм ходила например на маникюр и след това веднага съм се оцветила с някое мастило или боя, но за мен е задължително всеки проект да е чист-без следи от лепило, без намачкана хартия... Рядко имам идея предварително какво ще сътворя и обикновено „шия на копчето балтон“. Аз забравям вече направените картички и за това всяка следваща ми е като първа и мога и още и още…
Все по-често сама си изработвам цветята- от картон, паус или текстил.
Направих първите си опити за скрапбукинг с две пана:
Първите ми опити за Mixed Media cards:
С моето „Синьо безвремие“ за мен е чест да съм един от победителите в юбилейното картичкофурийско предизвикателство-200.

Понеже още не съм се решила да си купя маркери и да започна с оцветяване, използвам за някои картички декупажна хартия. Тези са ми любими:
Понякога търпя и критики, че нещо не е на мястото си, че е излишно или на някой цветовете не му харесвали. Приемам градивна критика от хора със същото или сходно на моето хоби. А за другите случаи отговорът ми е: Така го вижда твореца! Веднъж ми се случи да чуя как се обяснява, че ръчно изработените ми картички са просто апликации. Определям се като типичен представител на зодия Телец и сега си представете как телеца изпуска пара от ноздрите си и рови прахта с копито. И сега ми се привиждат червени петна!
Дано с времето все повече хора се научат да ценят вложените труд и душа от твореца, качеството на материалите, доставената естетическата наслада и по-различното посланието на ръчната изработка, без значение дали става въпрос за картичка или друго. За мен всяка отделена минута за любимото хоби и подарена уникална книжна емоция си струват.
Аз съм богат човек! Притежавам нещо много ценно-свободата да изразявам себе си чрез правенето на моите картички.
Приказката ми е без край и очаквайте продължение!
А блогът Картичкофурии е като дом. Идваш и си отиваш, но винаги знаеш, че си добре дошъл! Сърдечни благодарности на Деси и Марианка за отделеното лично време.
С това мое стихче ви казвам до нови срещи картичкофурии. Оставяйте следи!
Цветни следи
Нека бъде цветно вдъхновение във всеки миг от нашия живот!
Ръцете да творят с любов и нетърпение, създаващи шедьовър нов!
Хартията докосвам с нетърпение, готова да я претворя.
Създавам малък къс безвремие- следата моя цветна за света!

Благодаря ви за вниманието!

8 коментара:

Te4eto каза...

Ехааа, Руми, страхотно представяне!!! Прочетох го на един дъх:-)

vilini каза...

Толкова приятно ми беше и каква сладкодумка си само....

Bimba каза...

Благодаря ти, Руми! Много ми беше интересно да науча нещо повече за теб! Фен съм на твоите картички, правиш невероятни неща! Поздрави на града на правите улици! :)

Лилия Иванова каза...

Руми, много емоционално представяне! Радвам се, че сме от една порода! Продължавай да се себеизразяваш по този прекрасен творчески начин! Поздрави!

bejko каза...

Срещнах те и те прочетох на един дъх!Стори ми се много кратко и не исках да спираш да разказваш...толкова увлекателно и като в приказка.Чудесна среща и благодаря ,че отвори врати към себе си!Благодаря и на Картичкофурии за осъществяването на тази близка с теб среща.
При следващото ми прибиране в Ескизара силно се надявам да се запознаем лично!Поздрави!

Plamnito каза...

Стана ми още по-червено след като те прочетох, Руми! Приятно ми е да се запознаем - телето Пламнито! С такъв трепет и ентусиазъм се описваш, че аха, да се надигне завесата на следващото ти творение, което ще е единствено и вдъхновяващо! Желая ти успех и насторние, и търпение!

Toni каза...

Чудесно представяне, Руми. Беше ми много приятно да се "запознаем" :)Продължавай все така с размах да твориш!

Unknown каза...

Тече, Вили, Лили, Тони радвам се, че представянето ми ви е харесало. Имам още много за разказване. А и кой, освен вас, може по-добре да разбере вълненията ми. begko ще се развам да се запознаем лично при възможност. Пламнито- наистина сме от една порода.Поздрави от мен фурии!