Картичкофурии представя... Румяна Дечева/Rumilina

Днес на гости в нашата рубрика Картичкофурии представя... е една много лъчезарна, изпълнена с ентусиазъм и творческо вдъхновение дама. Запознайте се отблизо с Румяна Дечева/Rumilina:

Привет, Картичкофурии и гости на нашия блог! С някои от вас имам удоволствието да се познавам лично или от интернет пространството. За тези, с които не съм се срещала: Да се запознаем!
Казвам се Румяна Дечева. Родена съм и живея в града на правите улици, поетите и липите Стара Загора! По ред причини не поддържам блогът си и съм се позиционирала във Facebook. Моят ник е Rumilina. Това е второто име с което се обръщат към мен близките ми приятели и хората, които знаят за моето хоби. Измислих си го сама. От Руми и се получи Rumilina. Започва с R и като оградим буквата с кръгче се получава знакът за "запазена марка"/тук ви намигвам/.
Вече съм на 40-ет! Споменавам тази дата с усмивка, защото пътят от първата глътка въздух до тук ми харесва. Последните 13 години го вървя ръка за ръка с моя съпруг, на който съм благодарна, че с времето все по-рядко се сърди за някоя несвършена домакинска работа или не сготвено ядене, когато картичкофурийствам.
На този свят за мен греят три слънца. Едното сутрин изгрява на небето и вечер залязва, а другите две топлят сърцето ми и денем и нощем-моите двама синове. Обичам БГ музика и съм фенка на Графа. Любимият ми празник през годината е Коледа. За мен е семейство, топлина, пълна трапеза, червено, зелено, златно, подаръци… Обожавам да гледам филми на тази тематика. Обичам още приключенски филми и романтични комедии. Любимите ми числа са 7 и 13. Петък 13-ми е късметлийски ден.
По образование съм икономист, работя в държавна институция и сякаш орисията ми е да съм затрупана с хартия. Като си помисля, началото на моята вълшебна приказка с картичкотворенето започна от там. Бях направила/към общия подарък/ за рожден ден на моя колежка малка картичка от тъмно кафяв картон, върху него залепено парченце леко намачкана шарена хартия за опаковане и цвете изработено от органза / остатъци от новото ми перде в хола/, с тичинка от мъниста пришити с ламе. Това е Тя-първата. Разбира се нямам снимка, защото Тя е между другото. Видяла я журналистка от местен вестник /моя приятелка от тогава/ и пожелала да се запознаем. Пита ме от кога правя такива картички и имам ли други. Естествено нямах, но нейните думи ме амбицираха да направя още няколко, ей така да се пробвам. Когато и ги показах, тази почти непозната жена ми казва, че трябва да продължавам да се занимавам точно с това. Дълбоко съм убедена, че в живота няма случайни срещи. Ето тази ми даде тласъка, от който имах нужда.
В интерес на истината след навършване на 33 години в мен се зароди неочаквано и непознато желание да изработвам нещо красиво със собствените си ръце. Исках то да си е само и единствено мое, нещо лично, никой да не вижда как го правя и в същото време да носи радост и усмивка на мнозина. То беше като гореща лава скрита някъде дълбоко в мен, която току се надига да изригне. Знаех, че ще използвам някакви инструменти и …пинсети /може би това обяснява удоволствието, което изпитвам при лепенето на камъчета или почистване на металните шаблони/. Чудех се сама на себе си „Какво мога да правя аз?“ Не мога да плета, не мога да шия, не мога да рисувам, никога не съм творила.
И един ден, в началото на 2010г., както си ровя в нета попадам на интернет магазина на Двете елши. И това ако не е знак на съдбата! Тя ме побутваше по рамото и ми казваше: „Това е за теб.“ Гледах печатите, мастилата, цветните хартии, пънчовете и всичко се запечатваше в мозъкът ми. Тогава си пожелах да имам всичко видяно и да правя онова-моето. Това беше началото на моята цветна приказка без край. Първите две работилнички, на които имах удоволствието да присъствам бяха при тези две елши.
Материалите, които най-напред си купих бяха няколко цветни тънки картончета от книжарницата, от Рали и Ем силиконови печати и фонови гумени печати на дървено блокче, няколко пънча на Марта Стюард, мастила и брокатено лепило. Бях голяма почитателка на златото, но пак след 33-тия ми ЧРД реших, че е безсмислено да му робувам и продадох някои бижута. С парите организирах специална семейна екскурзия до Варна, за да си купя Биг Шот и един шаблон за изрязване от Грета. Каква радост беше! Сега пазарувам основно и редовно от БГ магазините.
Към момента съм горд притежател на много шаблони за изрязване и папки за релеф на Sizzix /любими са ми Bigz/,разбира се имам и такива на други брандове, печати, блокчета с дизайнерска хартия, пънчове, хартиени цветя, панделки, дантели, различни инструменти и т.н. и т.н. Любимите ми цветове са синьо, зелено, лилаво, розово и кафяво във всичките му нюанси.
Без бой си признавам. Член към на клуба на (не) Анонимните Дистресохолици и моят гуру е Тим Холтц. Всъщност съм зависима от доста дълго време и моите цветни дози са вече 22, но има още какво да се желае. В различните дни според настроението мога да съм mustard seed, мога да съм black soot или да си сложа очилата picked raspberry. Тази картичка съм направила само с дистреси, 7 цвята и съвсем малко синя металик акрилна боя.

Как ли да нарека това цветно настроение?
Една от любимите ми техники е топлия ембосинг, това беше любов от пръв поглед. Той е магия!

Мислите ми владее една сравнително нова за България италианска техника Sospeso Transparente, тя не е крафтърска и за сега съм положила само основите, но….не се знае. В нея има обем, ефирност и дава много възможности. Това са картички, в които съм я приложила:

В последно време ми харесва да използвам в проектите си метални елементи, акрилни бои, контури, декупажна хартия, полимерна глина… Все търся нещо ново, което да ме предизвиква и да е по-различно от това, което вече съм правила. Обичам камъчета, перца и да има нещо лъскавко. Разбира се човек не може да избяга от себе си и ми е приятно, когато разпознават моя картичка сред други. Работното ми място е пълен хаос, но винаги намирам това, което ми трябва. То е моето Светая Светих, където изповядвам моята си цветна религия. Не разрешавам на никой да пипа нещата ми. Обичам цапаниците и не ме притеснява, ако съм ходила например на маникюр и след това веднага съм се оцветила с някое мастило или боя, но за мен е задължително всеки проект да е чист-без следи от лепило, без намачкана хартия... Рядко имам идея предварително какво ще сътворя и обикновено „шия на копчето балтон“. Аз забравям вече направените картички и за това всяка следваща ми е като първа и мога и още и още…
Все по-често сама си изработвам цветята- от картон, паус или текстил.

Направих първите си опити за скрапбукинг с две пана:

Първите ми опити за Mixed Media cards:
С моето „Синьо безвремие“ за мен е чест да съм един от победителите в юбилейното картичкофурийско предизвикателство-200.

Понеже още не съм се решила да си купя маркери и да започна с оцветяване, използвам за някои картички декупажна хартия. Тези са ми любими:

Понякога търпя и критики, че нещо не е на мястото си, че е излишно или на някой цветовете не му харесвали. Приемам градивна критика от хора със същото или сходно на моето хоби. А за другите случаи отговорът ми е: Така го вижда твореца! Веднъж ми се случи да чуя как се обяснява, че ръчно изработените ми картички са просто апликации. Определям се като типичен представител на зодия Телец и сега си представете как телеца изпуска пара от ноздрите си и рови прахта с копито. И сега ми се привиждат червени петна!
Дано с времето все повече хора се научат да ценят вложените труд и душа от твореца, качеството на материалите, доставената естетическата наслада и по-различното посланието на ръчната изработка, без значение дали става въпрос за картичка или друго. За мен всяка отделена минута за любимото хоби и подарена уникална книжна емоция си струват.
Аз съм богат човек! Притежавам нещо много ценно-свободата да изразявам себе си чрез правенето на моите картички.
Приказката ми е без край и очаквайте продължение!
А блогът Картичкофурии е като дом. Идваш и си отиваш, но винаги знаеш, че си добре дошъл! Сърдечни благодарности на Деси и Марианка за отделеното лично време.
С това мое стихче ви казвам до нови срещи картичкофурии. Оставяйте следи!

Цветни следи

Нека бъде цветно вдъхновение във всеки миг от нашия живот!

Ръцете да творят с любов и нетърпение, създаващи шедьовър нов!

Хартията докосвам с нетърпение, готова да я претворя.

Създавам малък къс безвремие- следата моя цветна за света!

Благодаря ви за вниманието!