Картичка победител 156

Днес имаме не картичка, а албумче победител. Вижте какво ще ви разкаже за него, неговата създателка и победителка в Картичкофурийско предизвикателство 156 - Em.

Здравейте, приятели!

За мен е голямо удоволствие и чест да ви разкажа за моето албумче. Бях страшно изненадата и поласкана, когато видях, че съм спечелила.

Идеята за това албумче се зароди много отдавана у мен. Винаги много съм харесвала прекрасните скрапбук албуми, които гледах из чуждите блогове и все си казвах, че един ден и аз ще направя такова. Та ето, че сега дойде и този ден. Самият албум правих близо месец, защото всяка страничка е различна и има различни скрити джобчета и местенца за АТС. В началото мислех да е нещо като тетрадка с обикновени джобчета, където да прибирам АТС-тата. Но това ми се стори толкова скучно, че бързо се отказах. Седнах и почнах да се рова из нета за идеи и вдъхновение. Така намерих блога на Ана. Ако не сте се отбивали там, непременно го направете. Тя е уникална и прави зашеметяващи неща! Цял ден седях и гледах нейните клипчета, а после й писах с разни въпроси. Тя се оказа много мил човек и ми обясни подробно, каквото исках да науча.

Та така, заредена с идеи, един ден аз седнах и хванах да правя първите две странички. Беше голямо чертане и рязане и смятане... Защото аз исках албума да е в малък размер, уж по-лесно да се транспортира. Ако знаех какво ще излезе накрая, щях да го направя двойно по-голям. Но тогава си мислех, че ще е само 7-8 листчета, което е нищо работа. Почнах с една свежа розово-ментова страничка. Много ми хареса как се получи. Разбира се, чак после се усетих, че мястото дето съм го оставила за АТС е твърде тясно, защото не предвидих, че с лепенето, ще се махната по половин сантиметър от всяка страна. Нищо де. Направих по едно тагче за спомени, което да запълва тези места.

Някъде на 5 или 6 вече готови странички осъзнах, че албумчето ще е малко за толкова много желаещи. Реших да го направя двойно повече и да стане с 16 страници. Ех... защо си нямах аз тогава една кристална топка... Добавях ли аз добавях и накрая албума стана с 22 листчета. Ами сега?! Как да го вържа? Аз имах прекрасна идея да е вързах на шев с панделка. Но когато пробвах, то дори до 10 страница не стигнах. Добре, смяна на плана. Ще ползваме канап, реших аз. Хем е здраво, хем като го направя на пръстени, ще може да хване всичко. Чудно и с това се справих. Време беше да сложа закопчалката. От самото начало си знаех, че искам да сложа закопчалка с магнит, като на ретро тефтерите. По някаква абсолютна случайност, точно предната седмица в Консорциума се коментираше от къде човек може да си намери магнити. И какво се оказа, че то имало в магазина дето аз непрекъснато ходя. Страхотни магнити се оказаха, много силни, плоски, малки и идеални за моите цели. Направих аз двете закопчалки, те станаха чудни. Закопчах тефтера и щастлива седнах да правя АТС-тата. Тях бях оставила за накрая, за да мога да ги координирам с албума. Когато и те бяха готови почнха да ги тъпча из албума и той като се наду милия! Нямаше дори бегъл шанс да се закопчае. Но вече беше много късно да го преправям. Та си го оставих да си седи като ветрило. Може би като се върне при мен ще корегирам закопчалките или направо ще ги махна. Ще видим!

А за сега, малкия дебел албум щастливо пътува из страната и се любува на всички красоти, събрани в него!