Това е една от картичките ми, която ще помня вечно - може би защото се получи на един дъх, почти от само себе си, а може и да е затова, че заради тия червени рози дъщеря ми падна с надолу главата от леглото. Бях разхвърляла по леглото различни материали и се чудех с какво да комбинирам картинката, която бях избрала за да представлява Жената. За основа подбрах страница от стара книга за трактори, която доста използвам напоследък в проектите си защото е автентично пожълтяла и добавя винтидж излъчване. Нотния лист също присъства често при мен, добавих и нещо тъмно за контраст, акцента разбира се бяха тези красиви ръчно навити рози от плат, които се научих да правя предишния ден и ето - картичката се получи. Но! Изглеждаше ми някак недовършена, трябваше ми още един щрих в червено. Тогава се сетих за печата с розата - аз имам доста печати, но съм скарана с тях, не ми се отдават внимателните и прецизни техники, моя стил е "джаста-праста". Все пак извадих кутията и червеното мастило, затворих очи и сложих на произволни места няколко рози. Отворих очи и чух ужасен рев - Ева се приземила на пода в желанието си и тя да види дали розите ще отиват на картичката. Гушнахме се двете и решихме, че сега вече картичката е идеална.
Това е моята жена - майка, дъщеря, стилна, красива,музикална, страстна, цветна, стара и млада и все на път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар