Когато започнах да правя картичката, нямах някаква строго определена концепция, а само блуждаеща идея. Първо трябваше да се спра на определена пастелна цветова гама .И като се започна едно ровене и избиране сред хартийките – страхотен релакс, е поне за мен е така. След това дойдоха дантелата , дамата с розите и още някои елементи . Единственият проблем се оказа цвета на рамката, която държах да присъства на картичката. Просто взех акрилните боички и мац , цап - готово. Разбира се , че не беше точно така. Рамката ми отне най-много време. След боядисваното, докато все още боята не беше изсъхнала я минах с един печат листенце на папрат. Получи се доста добър ефект. Финалът беше от лак и антична паста.А времето, какво значение има то, когато правиш нещо което обичаш…..
Ако все още четете словоизлиянията ми, с огромно удоволствие каня всички фурии на 10 август,на това уютно местенце за да видим дали ще успея да Ви вдъхновя.
3 коментара:
Мац, цап...звучи добре :-).
Какво е времето, наистина,щом има мац...!!!
Ех,..с мац и цап времето определено минава много бързо...
Публикуване на коментар