Картичкофурии представя..... Картичкофурии.

 В навечерието на  2ят рожден ден на Картичкофурии, решихме, че най-подходящ гост в тази рубрика са ... самите Картичкофурии.:)

Ние сме Деси и Мариана (Ivolina и Krissbal) и обгрижваме това топло местенце от двете половини на България - Източна и Западна.

Деси
Здравейте, първо искам да кажа, че никак не обичам да говоря за себе си и затова ми е малко трудно да се включа в това представяме. Все пак този месец е важен за мен като създател на Картичкофурии, затова ще се опитам да го направя колкото мога по-добре.
И тъй аз съм Десислава и освен с Картичкофурии и от време на време с правенето на картички се занимавам с трите си деца. По професия съм и инженер и икономист, но в последните години основно съм майка, която си стои в къщи.

Освен Десислава съм още Ivolina в блогер и Despina в бг-мамма. Първо беше измислен ника Despina и се дължи на една реклама на космодиск, по подобие на името на участничка в рекламата. Когато обаче исках да се регистрирам в блогер се оказа, че всички варианти на Деси и Деспина са заети и тогава измислих Иволина от имената на двете ми деца Иво и Дете-лина.

 Блогът ми е Моите майстории и е създаден като акаунт доста преди да започна да пиша в него. Първоначалната ми идея беше да събера и преведа,  доколкото мога, колкото се може повече полезна информация за всички, които искат да правят картички. Така и започнах, но в един момент спрях. В блог пространството дойдоха много нови момичета, които вече знаеха всичко и ми се видя безсмислено да продължавам.

Картички правя от лятото на 2008г. Тогава се престраших да си купя първите материали и да се пробвам. По него време в нашите магазини още никой не беше чувал за материали за картички, а девойките в Слънчоглед ме гледаха като гръмнати като ги питах за пънчове. А започнах да правя картички, защото ме запали Рачето. С нея първо се бяхме захванали с друго хоби, но после тя ми показа първата тема в бг-мамма за скрапбукинга и малко по малко потънах в нея и в дълбоките води на картичкоправенето.

През последната година хобито ми от правене на картички се превърна в събиране на материали и писане в Картичкофурии. Все още не мога да се отдам отново  на хобито, тъй като си имам една малка 5м картичкофурийка, която се нуждае от цялото ми време и внимание. Понякога страшно ми се иска да имаше едно малко местенце, където да се скрия с хартийките си и да потъна в тях, но в близко бъдеще това не се предвижда. Картичкофурии заема мястото на правенето на картички.

Любимите ми материали са дизайнерските хартии. Като дете колекционирах салфетки, сега събирам хартии. Това е  като шега, в която има голяма доза истина. Доста голяма част от материалите ми са купувани от ибей още когато нямаше онлайн магазини у нас. Сега вече си купувам и от нашите магазини.

Въпреки, че отдавна правя картички така и нямам някай конкретен предпочитан стил. На практика съм пробвала известна част от стиловете и техниките, но така и не съм се спряла на някой конкретен.

Ех ако имах повече време. Честно казано не знам какво бих направила. Може би бих пробвала различните видове картички и уроци, които събирам вече толкова време.

В интерес на истината това не е съвсем първата ми картичка. Първият опит стои напъхан някъде между бумагите ми в незавършен вид и не става за гледане. Вторият опит се получи според мен доста добре, но тогава още не знаех, че Никога не трябва да използвам течно бързосъхнещо лепило. То се разтече и унищожи вътрешността на картичката, така че и тази остана някъде в архивите.
Ето това е тя. Моята наистина първа картичка. Направена е по времето, когато освен цветна хартия и опаковъчна хартия нямах почти нищо друго за направата на картички. Понеже си е моя, аз лично си я харесвам.

Аз имам особено мнение за картичките, които правя. Някой от тях са просто картички, някой са хубави, а само 2-3 са наистина много хубави, поне в моите очи. Като цяло си харесвам нещата, които правя. Надявам се тази най-хубава картичка да ми престои и да я направя някога в бъдещето.


Картичкофурии е моето четвърто дете. Поне аз така го чувствам. Носи ми толкова много емоции. Някой хубави, някой не толкова. Аз буквално живея в Картичкофурии, притеснявам се, когато нещо не става както съм го мислила и се радвам, когато видя колко много хора са участвали в предизвикателствата и колко хубави неща са направили.


Мариана се казвам аз и на последният Хелуин навърших 33 години.

Родена съм и израсла в София, откъдето преди почти десет години с мъжът ми "избягахме" в дълбоката провинция.
Живеем на най-уникалното за нас местенце, в подножието на три планини - Пирин , Рила и Родопи.
Имаме прекрасен син Кристиан, който съвсем скоро ще стане на шест години.
По образование  и професия съм счетоводител и специалист по маркетинг,  а по душа  съм мечтателка,безумна оптимистка..... С раждането на Крис открих и призванието си, малко късничко :). Обожавам децата и заниманията с тях, моментите, в които виждаш в широко отворените им очи как ти и твоите приказки са светът за тях.... изобщо с две думи, сбъркала съм си професията.

Моят никейм Krissbal произлиза от името на Крис и е измислен доста време/години/ преди да се появи самият той на бял свят.

Направих блога си "Little Forest Fairy" малко след като започнах да се уча да правя картички.Името не е случайно също.Винаги съм мечтала да живея в гората и сега живея точно на такова място:)

Картичкофурии и в частност Деси са причината да започна да правя картички:) Винаги съм обичала да правя нещо с ръцете си.Бродерията все още е  мое хоби, макар и грубо изтикано в ъгъла от картичкоправенето.Деси разкри пред мен един вълшебен , невероятен, невиждан до този момент  свят.Вълшебството си го има днес, не е намаляло, точно обратното.

Това хоби ми носи много положителни емоции.За мен максимата "Човек се учи цял живот" важи с пълна сила.Толкова много нови неща стоят пред мен, чакащи да се докосна до тях, да ги разбера и да ми донесат удоволствие.

Творенето е вълшебство,което изпълва съзнанието с любов и щастие.А когато е в компанията на най-любимото   ти същество, детето ти и си вълшебствате в тандем.... няма , е няма по-голямо удоволствие от това.

Носи ми много нови запознанства с прекрасни, талантливи Хора.С красотата, която създават и споделят.

Любимите ми материали , може да се каже за почти всички.Не мога да не спомена дизайнерските хартии, чието "трупане" ме е превърнало в страстен колекционер.

Докосвала съм се до почти всички техники.

 

Пристрасена съм към двата вида ембосинг определено.

Съжалявам само за това, че квилингът не е моята стихия.За сметка на това пък редовно "плакна" очи в блоговете на майсторките ни, а те не са малко изобщо.
Отдавна тайно си мечтая за пергамано, но ще не съм набрала кураж.Надявам се през новата година....ако намеря  малко  свободно време  да успея да се гмурна и в това море.

Страст са ми кутийките....

За съжаление много малка част от тях са документирани, защото много бързо поемат курс към притежателят си.

Свободното време никога  и за никого не е достатъчно.Уползотворявам го максимално  с най-разнообразни дейности.
Често се случва да си "открадна" от времето за сън и точно в този момент това  правя:)

Първата ми  картичка е всъщност бродерия.Едно плахо и плавно навлизане в непознатият свят на картичките.

Харесвам си всичките картички.Гледайки сега снимките мога да си спомня съвсем ясно какво съм чувствала и вложила във всяка една от тях.

.Виждам много ясно пътят , който съм извървяла и по  който продължавам да вървя.

Картичкофурии зае трайно място в моят живот и вече почти две години си има своето запазено време в ежедневието ми.
Моят специален райски остров, от което черпя ежедневно красота и вдъхновение, общуване с положителни и креативни личности.
Едно невероятно общество, една огромна палитра от таланти и креативни умове обединени  от една велика истина"Красотата ще спаси света".

Ето това сме ние водещите на блога Картичкофурии.

Ако искате да поканим някого, искате да научите нещо повече за любимият си творец или искате да разкажете за себе си моля пишете. Ще ни бъде много приятно и вие да проявите инициатива в нашите рубрики.