1. Представете се и разкажете нещо за себе си?
Вместо визитка! Здравейте, момичета! Аз съм Стефка !Стефка Голева! И скоро станах на 55! Добронамерена съм. Отзивчива. Спокойна и балансирана. Умерена в изразяването на емоциите си. Уверена, но не и самоуверена...Но най-вече благодарна! И както скоро написах за себе си, наистина се чувствам щастлива! Защото имам семейството и децата си!Имам обичта и отзивчивостта на близките си! Доверието и безрезервната подкрепа на приятелите! Имам предизвикателство, което ме провокира да правя неща, които ми носят радост и удовлетворение! И които правя с удоволствие! Имам!..Какво повече да искам?!... Дай боже само да съм здрава!..За да продължа да правя това, с което обичам да се занимавам! Хартиени творения!
2. Какъв ви е ника и от къде произлиза?
Нямам ник. Ще ме откриете във фейсбук пространството като Голева Стефка Иванова. Там може да видите и всичко, което публикувам и споделям с приятелите си, публично. Имах фейсбук страница ”Цветно вдъхновение”, в която много усърдно събирах всичко от началото на моите хартиени занимания. Но за огромно мое съжаление тази страница бе манипулирана и , въпреки че все още е в нет пространството, аз реално не мога да я управлявам. След това огромно разочарование не събрах смелост да си направя нова. Но знае ли човек, може и това да се случи някой ден…
4. Oт кога правите картички и как започнахте?
В живота често пъти нещата просто се случват!Или пък не!.. При мен се случиха в един не толкова далечен следпразничен ден по време на приятелски разговор. Годината бе 2012, денят - 15 февруари!Действах наистина импулсивно / неприсъщо за един Телец, здраво стъпил на земята/. И още на следващия ден си купих малко шарени хартийки, стъклени полусферички и пъстро шнурче. И това беше всичко. Стоях до късно вечерта на масата в дневната и „измайсторих” нещо, което трудно би се вписало в сегашната ми представа за картичка.
И няколко подобни нещица...Чак след това започнах да чета, да търся, да се интересувам. Много да гледам... И се започна… С времето усещах все по-осезаемо,че това ме увлича. И че ми се иска да продължа. Осъзнавах, че това е нещото, което съм искала да правя, но не съм знаела как и от къде да започна. Постепенно, малко по малко, създавах своя пъстър свят. Дните ми придобиха различен смисъл. Времето бързаше. А с времето и аз. Исках да правя. Все повече и повече. Бях открила своето безценно местенце под слънцето и всяко създадено нещо ми носеше удовлетворение. И ме провокираше. Така е и днес. Разликата е в това, че преди 6 години се опитвах да правя нещо, без да знам какво ще се получи. Днес знам какво искам. И се стремя да го постигна.
5. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Ако трябва да отговоря с една дума на този въпрос – удовлетворение! Защото по този начин изразявам себе си, претворявам идеите си и дарявам позитивни емоции на хората около мен!
6. Имате ли любим/и материали и как и от къде си ги набавяте?
От всичко по много! Това е максимата ,която е характерна за моите картички! Опитвала съм се да направя нещо семпло - не ми се получава... Много цветя! Много листа. Много пърхащи пеперуди... Много дребни детайли – облачета ,панделки, балони... Камъчета. И разбира се перли ! Трудно ще намеря картичка без перли... От къде си набавям материали ли? Ами като всички вас – предимно от българските крафт магазини.Картоните от години - предимно от книжарница ”Стеди”. Дантелки и подобни - от „Ракхива” и Ем Арт.
7. Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?
Обичам да правя картички най-вече с интересни сгъвки. Те са моето предизвикателство. Предпочитам да има повече разгъвки и разбира се много текст. На текста придавам изключително значение, защото той носи емоциален заряд и доза сантимент. На много от моите картички ще видите и портретни снимки. Като палитра предпочитам свежите тонове. Комбинации на жълто с всички останали цветове, но най-вече с лилаво и синьо. Жълтото е като едно малко слънце! А слънцето обича и цветята! Гали децата! И прави морето още по-красиво и още по-вълнуващо. И дарява свежест на картичките! Работя много бавно. И ако някой ми каже: ”Направи ми нещо набързо!”, не правя... Защото просто не мога! Всичко, което изработвам, е с предварително зададена тема, по конкретен повод и за определен човек! Често будувам. Тогава ме спохождат най-много и идеи, и думи...И нещата се нареждат. Е, не винаги ми се получава от първия път, но, както аз обичам да казвам, се старая...
8. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили?
Ако обичайно хората разделят времето на делнични и почивни дни, то при мен делението е на лято и останалото време от годината.Та през лятото заключвам вратата на своята безценна стая и я отварям отново чак през есента. Есента е любимият ми годишен сезон. Преборила съм се с още едно лято! Отърсила съм се от умората и напрежението и идва моето време! Успокоена, заредена, вдъхновена и удовлетворена от това, че мога да имам за себе си всичкото време, което пожелая! Не усещам как се свечерява...И никога не скучая!
9. Разкажете за своята първа картичка и ако искате можете да я покажете.
Първата си картичка показах малко по-напред. Понастоящем тя коренно се разграничава от представата ми за картичка въобще. Но като всяко първо нещо, ми е свидна. Често се връщам в това време. И разглеждам тези шарени хартийки. И знаете ли?!... Става ми мило! Знам откъде съм тръгнала, по какви пътечки съм криволичила и през какви препятствия съм преминала, за да стигна до днешните си творения. И нито за миг не съжалявам. Нито за времето! Нито за будуването! Нито за похабените картони... За нищо! Единствената нотка на съжаление идва от това, че не съм открила ЗА СЕБЕ СИ картичкоправенето по-рано! Много по-рано! Но се успокоявам с мисълта, че е по –добре по-късно, отколкото съвсем късно!
10. Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас. Кога и по какъв повод я направихте? Покажете я ако желаете.
Както по рано споменах, за мен всяка картичка е направена по определен повод и за конкретен човек. Трудно ми е да отделя коя е най-хубава. Мога да кажа със сигурност ,че обичам много картичките с флорални мотиви! Обичам и морето..И като един човек, живеещ на самия негов бряг, често се опитвам да укротя вълните или да уловя чайките в полет. Но най-вече и преди всичко огромно удоволствие ми доставя създаването на една детска картичка - било то за раждане, рожден ден, кръщене или просто така - без повод. Ще ви представя една от картичките, която носи преди всичко емоционален заряд. И ще ви разкажа малко предистория! Картичката направих по повод юбилей на известна българска неонатоложка, която бе върнала надеждата и дарила вяра на една млада майка! Развълнувана преди всичко от човешкото отношение на тази лекарка, майката бе избрала посланието, заключено между кориците на картичката като начин да изрази своята благодарност! И своя респект! Не само към професионализма на лекарката,но и към човека! Към жената, сторила за нея чудо! Това момиче/майката на детето/ме трогна и ми е много близка и до днес!
11. Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали?
„Картичкофурии”за мен е едно чудесно място за виртуални срещи с момичетата, които като мен се занимават с изработването на картички и всякакви други хартиени творения. Място за споделяне на опит, идеи и вдъхновение. Искам да благодаря от сърце на Деси Жейнова за поканата и същевременно да й пожелая все така отговорно, ентусиазирано и дейно да продължава да ни среща и запознава в този прекрасен блог. А той да си остане мястото, където всеки може да открие своето собствено вдъхновение!
3 коментара:
Стефка, приятно читать Ваше интервью. Здоровья Вам и творческих успехов! Дайте, пожалуйста, ссылку на вашу страничку. С теплом, Елена.
Много нежни и цветни картички,зареждат с настроение :)
Обичам твоите творби до най-дребния детайл, Стефи! По няколко пъти се връщам да разглеждам всяко ново нещо, изляло от душата изпод вълшебните ти пръсти! Пожелавам ти Музата все така да нашепва нови прекрасни идеи и време да ги сътвориш!
Публикуване на коментар