15 октомври 2012 г.

Картичкофурии представя... Kakichka/Кати


Здравейте фурии. Казвам се Катя, сред приятели съм Кати, Катюша за майка ми и Frau Atanasova в работата. 
За тези от вас, които ме познават съм KAKICHKA. Този ник използвам в нета от години навсякъде където трябва да се регистрирам. Получих го през далечната 1997 г., когато работех в едно интернет кафе и децата там решиха да ме посветят в дебрите на чата. Явно моите 19 години им се виждаха много и те ме нарекоха kakichka. От тогава все съм си такава, макар че огледалото твърди, че „леличка” вече би било по-подходящо.
Ако трябва да се опиша с малко думи – няма да се справя. Твърде приказлива съм на всички езици – дори и на писменния. Но все пак:
Теле рогато съм,обичам цифрите, логиката, реда, думите, книгите, цветята, децата, Мъжа, добрата храна и чаша бира с приятели. Гледам на живота откъм шарената му страна, обичам да се уча на нови неща, да се забавлявам, стремя се да съм от инакомислещите и да се различавам от масата ( не винаги успявам). Ето – спрете ме, че пак се разприказвах.
Работаа ми е сериозна, скучна и в повечето случаи много натоварваща. Понякога ми се иска да се върна в детството и да направя покрив с ръце над главата си и да извикам „Къщичка”. След което нали си спомняте – никой няма право да ме хване. Е, така се появи и моя блог – „Къщичка” – като място, в което да избягам, да се скрия и шушу-мушу да си правя нещо тайничко.
В началото реших да просто да си събирам там интересни материали на които съм попаднала докато бродя из нета ( друго мое любимо занимание, мога с часове да разглеждам сайтове на какви ли не теми). Но откакто съществува любимия ми картичкофурийски блог, с едното око винаги надничам там и постепенно картичките превзеха по-голямата територия в блога. Напоследък се опитвам да разнообразявам и с други теми – плетки, рециклиране, нови техники, колажи и тн., но всички те са покрай основното ми хоби – картичките. Да си призная обаче, понякога се чудя дали хобито ми е да правя картички или да си купувам и трупам материали за тях? Винаги съм обожавала канцеларски материали и като един виден канцеларски плъх трупах купища цветни листчета, шарени химикалки, красиви разделите и свежарски папки. Именно от тези офис матерали, които винаги имам в излишък около мен направихме първите си картички подарък за бабите за Коледа 2009/2010. НаправихМЕ – аз и сина ми Мартин( тогава на 3 год.)
И досега се опитвам винаги да го включвам в заниманията си – предполагам за да оправдая с него часовете изминало в джвъчкане време . Доста дълго го използвах и за оправдание при покупката на материали – всички тия цветни картони, ножици, лепила, панделки, камъчета – те са за да има детето с какво да се занимава, да упражнява финната си моторика. Но оправданието загуби силата си откакто всеки път като го видех да взема нещо, мрънках да престане да ми го хаби и си го прибирах. Оттогава си отворих собствена кутия за материалите (вече са кутиИ – около 13 броя).
Една от първите ми картички направих за любима приятелка, която имаше имен ден на Цветница – основата е разделител, малко цветна панделка от подарък и три сърчица, но и ден днешен това съчетание на цветовете ме радва.

После правех доста време картички само когато имах поводи


Но аз пък винаги съм обичала да подарявам картички, така че си намирах поводи. Какво лошо има да кажеш „Здравей”, „Обичам те” „Хубав ден” и да получиш усмивка в замяна?
Положението обаче рязко се влоши през лятото на 2011 година, когато излязох в отпуск по майчинство и родих дъщеря си Ева .

 Тя се оказа слънчево, кротко и добричко бебе и имах купища свободно време да се заема по-сериозно с хобито си. Престраших се да участвам в предизвикателства, продължих с трупането на разнородни материали, започнах да правя картички всеки ден и в момента съм в положение – ден без картичка - загубен ден! И тъй като тази интензивност изхабява вдъхновението, разширих кръгозора си –научих се да плета на една кука (от клипчета в Youtube, трудно, но понеже съм инат невероятен и не се отказвам, успях) , научих се да правя различни цветя от плат, дантели, хартия и какво ли още не, пристрастих се към Pinterest……,сега се уча да използвам бои, декупаж, дистрес мастила…
Някъде в този процес се влюбих в старите пожълтели вестници и книги – както често съм споменавала в блога, на работната си маса държа една стара книга на дядо ми за трактори и я използвам почти във всяка картичка напоследък. 
 
 Обичам да правя картички, които да изглеждат леко прашасали като извадени от бабиния скрин. Много харесвам винтидж и шаби шик стила, но не си падам по „задължителните за стила елементи” (старо колело, шевна машина, лампа, рози,заврънтулки и тн.) така че не мога да кажа, че се вписвам в някой от тези стилове. Много харесвам и CASстила ( изчистени картички), особено когато преобладават големите бели пространства в картичката, но си мисля, че това е един от най-трудните за постигане стилове – изисква се прецизност каквато не може да видите при мен. Имам само един два сполучливи опита тук: 
 
Моя стил се казва джаста-праста. Решавам какви цветове ще има на картичката, изваждам всичко, което имам от тази гама, включвам силиконовия пистолет в едната, грабвам тиксото в другата ръка, затварям очи и подреждам. Почти никога не знам какво ще стане, но пък така е по-интересно, и аз да се изненадам от резултата. Едва наскоро открих, че мога да се причисля към стила “Mixed media”, а освен това въпросния стил включва различни арт журнали, колажи, цели картини и тн. Неща, които предполагат повече пространство за творене. Та от два месеца кутиите в нас пораснаха с още една, пълна с бои, грундове, гъби, четки и всякакви други боклуци, които да правят текстура. Казах си – край с картичките, вече ще си творя в една тетрадка само за мен. 
Е, това ми решение трая кратко и сега се забавлявам повече отвсякога като си правя сама различни фонове за картичките. Ето ви една, правена с лак за нокти и друга с боички. 
Уви времето за хобито ми никога не стига. Обикновено правя картичките си нощем – някъде между 12 и 3, но се стремя да използвам пълноценно всяка минута. Като пътуваме на някъде винаги мушвам в торбата две три основи, тиксо, ножици и малко шарени хартии за да мога сътворя нещо. Домашните се сърдят, даже детето ми казва понякога – ти не ми обръщаш внимание, само картичките си гледаш…. От което не ми става никак приятно и се заричам да зарежа всичко завинаги… но после ми минава и сядаме да си говорим как мама трябва да може да презареди батериите и това е нейния начин да си почине за да има сили за нови подвизи, игри и геройства. Мъжа ми не смее да ме заведе в никакви книжарници, цветарници, магазини за левчета и каквито и да било магазини, защото аз и в железарията намирам толкова полезни неща за хобито си, които на всяка цена искам да си купя.
Колкото до любими картички, обикновено поне десетина ми стоят на работната маса, ей така просто за вдъхновение. Последните са тези .



От 15.10 свършва моята ваканция и се връщам обратно на работа. Всички около мен злорадо ми подхвърлят – ще те видим сега как ще правиш картички. Ще видят, разбира се, защото не мисля да се отказвам. Най-малкото докато има такива страхотни двигатели на вдъхновението каквито есте вие и любимото ни картичкофурийско сборище. Продължавайте в същия дух да ни провокирате, изненадвате, учите и въвеждате нови стандартни сред нас, пристрастените към това толкова интересно хоби . Благодаря ви сърдечно за тази покана!