17 ноември 2014 г.

Картичкофурии представя ... Величка Петкова

Днес на гости в Картичкофурии е една много симпатична и мила дама, която така е усвоила техниката Пергамано, че нещата които създава са направо вълшебни. Потопете се в магията на творчеството на Величка Петкова:

1. Представете се и разкажете нещо за себе си?
Здравейте, Картичкофурии! Много съм развълнувана и щастлива от поканата на Деси да бъда гост в тази рубрика.
Казвам се Величка Петкова. Родена съм в най-красивото градче - Севлиево, а в момента живея в Плевен. Омъжена съм за най-добрия мъж, с когото имаме две слънчица- дъщеря на 18 години и малък палавник на 6 годинки. Те са моята най-голяма радост.
Откакто се помня, обичам да рисувам. Никога не съм вземала уроци, освен кръжока по рисуване в училище /преди хиляда години/. Откакто се роди малкият ми син, обаче не съм хващала четката. За сметка на това открих други занимания като декупажа и картичкоправенето.

2. Какъв ви е ник-а и от къде произлиза?
Обикновено се подписвам с имената си. Понякога като ник използвам Wiki, което произлиза от инициалите на името ми, преди да се омъжа.

3. Имате ли блог и кой е той, кажете нещо интересно относно създаването на блога си.
Дълго време разглеждах блоговете на момичетата, творящи картички и все не се решавах да си направя свой. В крайна сметка се престраших и от началото на тази година и аз съм в блогопространството. Блогът ми е „Хей ръчички, хей ги две…” . Не е много добре оформен, но си го правих сама и не ми остава много време за поддръжка. Благодаря на Te4eto, която ми даде някои ценни съвети в началото.

4. От кога правите картички и как започнахте?
Първите си картички направих в началото на 2012 година. Тъй като обичам да се занимавам с ръчно изработени нещица, една приятелка ме помоли да й направя мартенички. Започнах ровене в интернет пространството за по-интересни идеи и така попаднах на квилинг картичките на Нели Бенева. Запалих се по тази техника и в крайна сметка моята приятелка получи мартенички, изработени от хартиени лентички. Ето част от тях:

По същото време направих първите си картички и така започна всичко. Бях омагьосана от този нов свят, в който попаднах. Тогава открих „Картичкофурии”, започнах да следя блоговете на няколко феи и да използвам почти всяка свободна минута за новото си хоби.

5. Какво ви носи хобито и как се отразява на ежедневието ви?
Картичкоправенето ми носи огромно удовлетворение. Когато се потопя в този свят, почти забравям за всичко останало. Може би не толкова добре се отразява хобито ми на хората около мен. В къщи почти винаги цари безредие, навсякъде са разхвърляни хартийки и инструменти. Добре, че не ми се сърдят.

7. Предпочитаният от вас стил и техника на правене на картички?
Ровейки се из интернет, за да разглеждам красотите на другите, случайно попаднах на един урок на Даниела Цонева от Севлиево за изработване на сватбена картичка с техника пергамано. Бях заинтригувана и пуснах в търсачката думата „pergamano”. От това, което видях, направо онемях. Такива прекрасни неща, като недокоснати от човешка ръка. Това беше любов от пръв поглед. Разбира се веднага опитах. Ето първата ми картичка с тази техника- направена върху обикновен паус, с изписан химикал, главичка от карфица и кламер. Отстрани просто е изрязана с ножица.
После си набавих инструменти /които не успях да си купя, мъжът ми ми направи/. Доста уроци изгледах, докато разбера как се правят нещата при тази техника. След много време и опити, мисля че започнах да се справям прилично.
Опитвам се да правя картички и с други техники, някога се получава, друг път- не, но когато трябва да заложа на нещо сигурно, винаги хващам пауса. В проектите си обичам да добавям 3 D елементи от паус, както и перли и брокат.

8. Какво време отделяте на хобито си и ако имахте повече време какво бихте направили?
На хобито си отделям почти всяка свободна минута, предимно вечер и в почивните дни. Домакинските си задължения съм свела до минимум. Честно казано не знам какво бих правила, ако разполагах с повече време. Сигурно ще съм по-неорганизирана и още по-разпиляна.

9. Разкажете за първата си картичка и ако можете я покажете.
Нямам снимка на първата си картичка, беше пролетна, с теменужки и направена с квилинг. Първите картички, които съм снимала са почти от същия период и бяха предназначени за госпожите в детската градина на сина ми, по случай 8 март.

10. Картичката, която считате за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за вас.
Всичките си картички правя с огромно желание и нямам любима. Надявам се, че най-хубавата тепърва ми предстои да направя. Все пак има такива, които харесвам повече от останалите:

11. Вашето мнение за КФ и въобще какво значи блога за вас и какво бихте ни пожелали.
„Картичкофурии” означава много за мен. Тук за пръв път се престраших да участвам в предизвикателство и спечелих първата си награда. Това е едно от любимите ми местенца, нестихващ извор на вдъхновение и положителни емоции. Благодаря Ви, че Ви има!
Желая Ви много здраве, за да продължавате да ни радвате и предизвиквате.

3 коментара:

Stefi каза...

Вили, много се радвам, че се запознах с теб - макар и виртуално. Картичките, които правиш са повече от прекрасни - те са вълшебни!

Unknown каза...

Запознахме се с Вил и с дъщеричката и на картичкофурийската среща в София. Видях на живо тази бяла нежност сътворена от нейните ръце. Един лист бял паус, инструменти, сръчни ръце, финес и се раждат тези прекрасни, въздушни и бели и цветни мечтания. Вили продължавай да твориш и д радваш очите ни!

Величка Петкова каза...

Стефи, Руми, благодаря ви! Щастлива съм, че ви познавам!