16 февруари 2013 г.

Картичкофурии представя ... *Щурчо* / Красимира Иванова

Здравейте Картичкофурии.
За мен е чест да гостувам в рубриката "Картичкофурии представя" в този обичан от мен блог за предизвикателства, в който се запознах макар и виртуално толкова чудесни творци!

Казвам се Красимира Иванова и нямам идея как бих могла да се опиша с най-малко думи.. Може би думите "емоционална" и "търсеща" ме описват най-точно. Емоционална, защото във всичко,което правя влагам много емоция. и "търсеща", защото винаги когато правя нещо за някого се старая да намеря точно това, което ще докосне сърцето му и ще го зарадва. Последните години съм се отказала да правя скъпи материални подаръци за близките си и се опитвам да направя ценни за тях - емоционални подаръци. Вярвам,че хората имат много по-голяма нужда от внимание, любов и човешка топлина, отколкото от скъпи предмети и ми се иска да даря на близките си именно вниманието и любовта, които изпитвам към тях.


Винаги съм обичала да майсторя нещо.В годините съм се занимавала с какво ли не - плетене, шиене, бродиране на гоблени, рисуване върху стъкло, декупаж, но последното ми занимание е картичкоправенето. Във всяко свое хоби влагам частица от себе си и му се отдавам напълно в свободното си време. Имах блог "Точица" , в който споделях размисли със самата себе си дълго, преди да започна да споделям творчество в нет пространството. Своя блог "A small part of me" направих по времето, когато се двоумях дали повече ми допада рисуването върху стъкло, или декупажа..
Да си призная, рисуването върху стъкло ми носи огромно удоволствие.. Ето първата ми рисунка върху стъкло:



както и някой други любими рисунки:




Единствения проблем при рисуването върху стъкло за мен е, че боите за стъкло не са на водна основа и миришат доста силно. Тъй като аз творя основно вечер, когато останалите в къщата спят, в един момент се притесних,че тези миризми, не са най-подходящи за затворени помещения и...се насочих към декупажа.. Той се оказа значително по-бърз и лесен начин да направиш наистина оригинален подарък за някого.








Покрай тази техника се запознах с изключителни дами от сайта на бг-мамма, с големи сърца от цяла България.Включих се в доста благотворителни базари:









Първият ми ник е точица. Така ме нарече моя съпруг, още докато бяхме просто приятели и от тогава всички наши познати ме познават като Точица. (Някой от тях дори не знаят името ми) . Историята на "точица " е много любима моя, но вече съм я разказвала...Дълго време се подписвах така... Докато попаднах на популярния блок на една дама, която се беше кръстила също така и..реших да й го отстъпя. Така се появи *Щурчо*. Първоначално идеята ми беше да пиша от името на малкия си син , на който този ник подхожда чудесно. Време за това обаче все не ми достигаше и..когато започнах своя блог, никът просто си остана общ ...( какъв ти общ..- направо си го присвоих..)

Откакто открих правенето на картички като хоби, всичко останало остана на заден план. Първата ми картичка беше вдъхновена от предизвикателство на Двете Елши " "Детски спомен". Тя не е нищо особено, но всеки път, когато я погледна си спомням с какъв огромен ентусиазъм я правих..:

Сигурно няма да е пресилено, ако кажа,че съм се превърнала в картичкохолик в последните почти две години.Това мое хоби промени тотално ежедневието ми.То ме откъсва от всичко и всички, позволявайки ми да се потопя в един свят, изпълнен с цветове, материи и експерименти..и ми носи хармония и спокойствие. Свят, който винаги е бил част от мен и който ми напомня коя съм. Почти всяко "свободно" време се заравям в материалите си за майсторене на картички и забравям аз всичко останало. Материалите за всяко от хобитата ми нарастваха лавинообразно, но..за картичките надминаха и собствените ми очаквания. Започнах с ножичка и пакет цветни хартии, а сега съм напълнила няколко кутии с различни по вид материали: хартии, печати, шаблони, маркери, дистрес мастила и ембосинг пудри, цветчета, копчета, дантелки и панделки, перлички.. В началото накупих куп ненужни материали, които ми се струваха много ценни, след известно време започнах да пазарувам "по-разумно" нещата, които ще ползвам, но през всичкото време освен разумните покупки на материали , купувам и неща (особено цветни хартии и дизайнерски блокчета), които много харесвам, но почти никога не ползвам. Имам усещането,че съм развила колекционерска страст към красивите материали за картички, защото голяма част от красивите материали, които си купувам дълго време стоят неразопаковани... Дори не мога да кажа кои материали са ми любими. Обикновено се старая да преценя, дали бих могла да използвам повече от веднъж в различен тип картичка даден печат например и ако не мисля,че е възможно, се въздържам да си го купя, дори много да ми хареса.. Със сигурност имам и материали за картички, които едва ли ще ползвам някога, но с които не ми се иска да се разделям, защото по някаква причина съм "решила", че са ми нужни ..

Материалите без които мисля,че не мога са дистрес мастилата. Резултатите при работата с тях винаги ме омагьосват..Папките за релеф са ми също много любими..Обожавам оцветяването на печати с копик маркерите, макар да имам още много да работя върху това да постигна по-прилични резултати..
Оглеждайки се в картичките, които съм правила и по-специално в любимите ми сред тях не успявам да открия своя стил. Обичам експериментите и се пробвам в какво ли не. Въпреки това, има стил, който винаги ме омайва и това е Шаби -шик. Много го харесвам. Харесвам винтидж картичките, харесвам и напълно изчистените семпли картички.. По принцип, харесвам картичките, в които има замисъл и послание, картичките, които веднага ти казват това, което искаш да ти кажат..
Ето някой от моите любими картички:










Ако имах повече време, мисля,че бих опитала да си направя свое кътче за майсторене в което да мога да се отдавам на своите настроения и вдъхновения по всяко време, без да притеснявам останалите членове на семейството. .В момента основното ми време за майсторене е нощем, когато всички спят , но когато се развихря, материалите ми са навсякъде из стаята. Опитвала съм какви ли не варианти и в най-сполучливите, успявам да подредя къщата относително бързо, но това в никакъв случай не е подредбата и организацията, която бих искала.
Бих отделила и повече време за качествени снимки на своите картички. Наистина е много тъжно, че влагам толкова любов в измислянето и направата им, а след това по-голямата част от очарованието им се загубват в лошото качество на снимките.
Разбира се, липсата на време е добро извинение за лошата организация не само на пространството, но и на времето..- всичко е въпрос на приоритети, които явно при мен имат нужда от пренареждане.

Картичката, която считам за най-хубава, заредена с най-много емоции, значеща най-много за мен ми е трудно да определя, понеже, почти всички картички, които правя зареждам с много емоция и всяка от тях означава много за мен.. Една от първите ми много лични и много емоционални картички , която не бих нарекла най-хубавата, но пък наистина значи много за мен, е тази, която посветих на татко:

Изключително съм щастлива, че съществува блога на Картичкофурии - мястото където и големите майсторици и начинаещите в това хоби се чувстват у дома си и имат възможност да споделят своя опит и своите творения. Това е мястото, където макар и виртуално, се срещаме , запознаваме , обменяме идеи и опознаваме и се преборваме с нови техники, стилове и предизвикателства.
Благодаря на Картичкофурии за поканата да ви гостувам!

Благодарим на Краси за милите думи! Искаме да ви поканим да се включите в нейното предизвикателство при нас - Картичкофурийско предизвикателство 156 -Тефтер.