21 август 2013 г.

Картичка победител 180


Здравейте, мили Картичкофурии!
Толкова съм радостна и щастлива днес, че не зная от къде да започна представянето на картичката-победител.
Като за начало искам да благодаря на Роси и Боян за прекрасната изненада и незабравимото изживяване което ми подариха.Макар, че не се познаваме лично с Роси, тя стана моя любимка още щом се включи при мен в играта"Предай нататък".Започнах да следя блога и .Виждах как от начинаещ се превръща в един истински крафтър с голям талант и ентусиазъм, фея която ме зарежда с добро настроение и вдъхновение винаги щом надникна в блога и.Затова не можах да устоя на предизвикателството което съвпадна и с един чудесен повод: Рождения ден на съпруга ми.
Дълго мислех с какво да участвам.Не бях творила от няколко месеца ( поради здравословни проблеми) и нямах почти никакви материали. Не минаваше и ден обаче в който да не надникна в любимите блогове на всички вас-феи с идеи и сръчни ръчички.Вие ми давате сила и кураж да продължа да се боря въпреки трудностите които съдбата ми поднася.Преди две години, когато още нямах блог и качвах картичките си в Snimka.bg едно момиче случайно ми каза за Картичкофуриите.От тогава това местенце е едно райско кътче, което не бих заменила с никое друго.Щастлива съм, че днес мога да споделя всичко това с вас и нямам търпение да се видим на срещата във Варна, за да обменим опит и идеи.
Картичката "Пожарникар" направих с много, много любов за един много скъп за мен човек-съпругът ми.Преди време, когато се бях зарибила по гоблените, все ме питаше кога ще ушия и за него.Е то така си и остана-с питането.:))
Сега обаче бях твърдо убедена, че ще го изненадам с нещо скромно, но от сърце.Избрах прекрасните хартийки на Papermania " All aboard "подарък от невероятната Шми.Първо подбрах тях, след това си разпечатах картинката с пожарникарчето и надписчето.За съжаление, не помня от къде съм ги свалила, защото имам навика да се ровя из нета и да записвам всичко което ми хареса.Отварям толкова много прозорци, че накрая и аз самата се обърквам и забравям какво търся:)
Идеята за гел-картичката ми се въртеше в главата много отдавна.Първата такава видях в блога на Вили и бях очарована.Придържах се и към това клипче в YouTube което също ми е любимо.

Кутсузлукът дойде, когато трябваше да напълня кесийката с гел.Както бях писала в блога си хукнах в 21:30h
и се смях до пръсване, когато се прибрах и установих, че вместо син гела се оказа лилав:)След няколко неуспешни опита да го оцветя с настъргани пастели и сенки за очи се примирих.Надявах се любимият ми да разбере защо водата с която пръска пожарникарчето не е синя:).
За оцветяването какво да кажа-то се вижда:).Оцветено е от дете в детската градина:))).Кати не си единствената, която не може да рисува-и аз съм в кюпа с теб. И да се оправдая............дано Дядо Коледа бъде така добър и ми донесе маркери или машинка.Обещавам да слушам:))))!!!!!!А вие?
Е хайде скъпи мои ...............това е от мен!Не забравяйте да надниквате в блога ми защото октомври месец ще бъде пълен с изненадиииииииииии..........................:))))))ОБИЧАМ ВИ!
Диди

3 коментара:

Kati каза...

ха-ха Диди, чудесен разказ-история към една много лична картичка. Радвам се че Боянчо избра точно твоята картичка,много целувки за теб и да се мяркаш по-често насам.

Didi Georgieva каза...

Благодаря Кати.Целувки и за теб и за прекрасните ти ангелчета.Ще се мяркам и още как-нали съм ви обещала през октомври изненади:)))!

Rosica Katreva каза...

Скоро и навреме ще напиша аз коментар тук, ама нали съм Росица бързата.... Може да забавям, но не забравям. Много се радвам, че с Боянски успяхме да те усмихнем. Прекрасно е да подариш усмивка, особено на човек с голямо сърце. Целувки, Диди, и вярвай в късмета, защото, колкото и да си мислим, че не ни върви, понякога той е на наша страна. :)