Картичкофурии ви кани да се включите в традиционната ни коледна размяна на картички - Картичкофурийска Коледа - 2017! Записването за размяната става става под ТОЗИ пост
Картичкофурийско албумено предизвикателство 5 - "Коледен албум"
Очакваме вашите коледни албуми до 3 януари 2018г.

12 февруари 2010 г.

КФП № 4 Картичка с вдъхновение...

Широки усмивки от мен - Блещучка!

Мислех си за едно afterparty на темата за любовта... Не само защото тази седмица двете теми ще се застъпят, а и защото любовта е много широкообхватна думичка, а защо не производна на много други... „Нарисувайте” ми Приятелството.. „Нарисувайте” ми младата, безгрижната Любов... Или пък улегналата Обич... „Нарисувайте” онова, за което Ви вдъхнови моето разказче по-долу – така както Вие го усещате... В каквито багри го обличате и каквито форми го виждате. „Нарисувайте” го с хартии, картинки, цветя, копчета, блясъчета.. с каквото Ви се прииска!

Това е днешното предизвикателство – Да направите картичка, вдъхновена от моите думички... А за мен остава да се надявам, че по някакъв начин ще ви докоснат.

Ето го и разказчето..


От разстоянието на времето

Животът стоеше непоколебим на своя каменен трон и наблюдаваше от високо съществата, чийто господар бе самият той.
Помощничката му - Съдбата се бе запиляла нанякъде в търсене на поредния си ученик. Изведнъж погледа му се спря на мястото, където живееше мъничкото Гаргамунделченце. Къщичката беше празна и някак много самотна. Чуха се стъпки и вратата се отвори. Влезе жена на средна възраст. Въпреки това тя бе особено симпатична. Движенията и бяха спокойни и точно премерени. цялата й фигура излъчваше топлина и постоянство, беше изгубила блясъка в палавите си очи, както и жаждата си за нови приключения. Липсваше й онзи живителен дъх, който бе опора на мъничкото Гаргамунделченце. Животът позна в тази жена Любовта. Онова крехко прекрасно момиче се бе превърнало в улегнала зряла жена.
Дългото време, през което бяха живяли заедно я бе променило. От нея лъхаше една особена спокойна сигурност, която мъничкото човече приемаше, но се чувстваше някак подтиснато от еднообразието. То имаше нужда да се откъсне от монотонното си съществуване, искаше отново да почувства, че е силно и можещо, че живее истински, че до него има не само някой, който да се грижи за него, а и някой заради когото да чувства, че всяко нещо, което прави има смисъл. Някой, заради когото всичко има значение...
***
Странни метално сивкави отблясъци над къщичката привлякоха вниманието на Животът. Прозрачни пипала се спускаха и я заобикаляха. Господарят бе виждал това и преди. Добре изплетените клетки на Реалността биха заблудили всеки друг, но не и него. Ето защо Любовта се бе променила и се бе привърнала в Ежедневие...
***
Гаргамунделченцето бе отишло да се поразходи. Както винаги до него неотлъчно вървеше Приятелството. Само че сега то бе някак различно. Онова малко лъчезарно момиченце се бе променило. Искриците в очите му бяха станали уютни, закачливи и особено привлекателни. Тялото му бе придобило стройни очертания..На Гаргамунделченцето в началото му се струваше, че това е просто игра на въображението му. Не след дълго обаче метаморфозата на Приятелството бе толкова очевидна, че малкото човече нямаше как да я отрече. То бе запленено от прекрасното създание, в което се бе превърнало Приятелството, а самото Приятелство дори не съзнаваше, че нещо ставаше с него. То бе убедено, че си е все същото невинно момиченце, но измененията настъпили в държанието на Гаргамунделченцето към нея я озадачаваха...
Малкото същество усещаше, че Приятелството бе прерастнало в една Нова любов, макар да не искаше да го признае дори пред себе си. То беше объркано, защото всички емоции предизвикала някога онази сега зряла жена се връщаха в съзнанието му и то колкото и да ги гонеше всички опити се оказваха безсмислени. Позабравените усещания бяха толкова натрапчиво осезаеми, че то просто се поддаде и се понесе по Реката от въздишки. Това приказно момиче бе в състояние да го накара да забрави за целия свят, за цялата действителност, която го заобикаля.Приятелството вече се досещаше, че съществуването му бе придобило друг, много по-вълшебен смисъл. То усещаше, че всичко, което става с него го прави много по-щастливо, отколкото то изобщо някога е било...




Тъй като показването на някаква муза започна да става традиция.. Ето го и моето Приятелство..така както го видях аз...



За финал, за да не съм голословна така да се каже... накрая ще подаря на някой една скромна награда...Скромна, но от сърце...:)






С пожелание за много идейно вдъхновение,
Блещучка

Крайният срок на предизвикателството е 19 февруари петък.
Малко информация за предизвикателствата в блога можете да прочетете тук

Малък анонс

Както знаете Картичкофурийското предизвикателство ще бъде вече в петък. Затова и днес ще бъде пуснато четвъртото такова.
Кой и как ще ви предизвика ще видите сами в публикацията, която ще пусна малко по-късно.
Сега искам само да ви кажа, че предизвикателства в този блог може да пуска всеки от участниците му. Достатъчно е да пише на имейла, който е написан в лявата лента и да разкаже какво точно ще е неговото предизвикателството. Пускащият предизвикателство може да предложи някаква малка награда, ако има желание.
Ако имате някакви въпроси относно предизвикателствата или правенето на картички бихте могли да ги зададете и в чата, който е в лявото поле на блога.
И не се притеснявайте, ако не сте успели с картичките за предизвикателство № 3. Срока за него си е понеделник 15 февруари, така че имате още време.